Мери Кларк - Другото лице

Нищо не можеше да оспори факта, че през всичките тези години Ед беше водил двойствен живот. Но ако името му се очистеше от обвиненията за убийство и измама, на Мег и Катрин щеше да им бъде много по-лесно.

Първото предупреждение, че нещо не е наред, се появи, когато наближи хотел-ресторанта. В алеята имаше патрулни коли, а паркингът беше блокиран. В същия момент се приземяваше хеликоптер на полицията. Виждаше и още един с маркировката на телевизионната станция на Ню Хевън, кацнал на земята.

Той паркира колата си на моравата и хукна към сградата.

Вратата на „Дръмдоу“ рязко се отвори и Кайл се втурна навън.

— Татко, шефът на Мег не й се е обаждал да прави репортаж — проплака той. — Мъжът, който щеше да сгази Джейк, е онзи, който е шпионирал Мег. Сега той я преследва с колата си.

Мег! За част от секундата всичко се завъртя пред очите на Мак. Отново беше в моргата, гледайки мъртвото лице на Ани Колинс, природената сестра на Мег.

Кайл сграбчи баща си за ръката.

— Ченгетата са тук. Изпращат хеликоптери да търсят колата на Мег и зелената кола на оня. Мисис Колинс плаче — Кайл млъкна. — Татко, не позволявай да се случи нещо на Мег.

Следвайки Меган, която караше след кадилака все по-навътре из затънтени места, Бърни усещаше как в него бавно се надига гняв. Искаше да бъде сам с нея, без други хора. Но ето че тя се беше залепила за оня с кадилака. Ами ако той се опиташе да му създаде неприятности? Бърни потупа джоба си. Беше там. Никога не можеше да запомни дали е с него. Не биваше да го носи и от време на време го оставяше в мазето. Но когато срещнеше някоя, която му харесаше, и започнеше непрекъснато да мисли за нея, ставаше нервен и много неща се променяха.

Бърни спря колата зад храсталака, взе камерата и внимателно се приближи към паянтовите постройки. Сега отблизо забеляза, че къщата е по-малка, отколкото изглеждаше отдалеч. Това, което беше взел за веранда, всъщност беше склад с навес. До него беше хамбарът. Между къщата и склада имаше точно толкова място, колкото да се промъкне на една страна.

Проходът беше тъмен и мухлясал, но беше добро скривалище. Иззад сградите се долавяха гласовете им. Знаеше, че подобно на прозореца в хотела това е чудесно място, откъде можеше да наблюдава незабелязан.

Той стигна до края на прохода и леко подаде глава, така че да вижда какво става.

Меган беше с един мъж, който Бърни никога не беше виждал преди. Двамата стояха пред нещо, което приличаше на стар кладенец, на около седем метра напред. Стояха с лице един срещу друг и говореха. Седанът беше паркиран между тях и скривалището на Бърни, така че той се сви и пропълзя напред, закрит от колата. После спря, вдигна камерата си и започна да ги снима.

— Филип, преди татко да е дошъл, искам да ти кажа, че зная защо Хелън Петрович е била в „Манинг“.

— Защо, Мег?

Тя не обърна внимание на странно далечния глас на Филип.

— Вчера, когато бях в дома на Петрович, видях снимки на малки деца в кабинета й. Някой от тях са същите, които висяха по стените в кабинета на доктор Уилямс в центъра „Франклин“ във Филаделфия. Филип, тези деца не са родени със съдействието на клиниката „Манинг“ и съм сигурна, че зная връзката на Петрович с тях. Тя не е загубила ембриони в „Манинг“ от небрежност. Убедена съм, че ги е крадяла и ги е давала на доктор Уилямс, за да ги използва в донорната си програма във „Франклин“.

Защо Филип я гледаше така? Не й ли вярваше?

— Помисли си само, Филип — настоя тя. — Хелън е работила под ръководството на Уилямс шест месеца в „Манинг“. В продължение на три години преди това, когато е била секретарка в „Даулинг“, е имала навика да се мотае в лабораторията. Сега можем да установим връзката й с Уилямс и по онова време.

Филип видимо се отпусна.

— Мег, всичко си идва на мястото. И мислиш, че Виктор, а не баща ти, е изпратил препоръчителното писмо за Петрович?

— Напълно съм сигурна! Татко е бил в Скотсдейл. Ани е катастрофирала и е била на границата между живота и смъртта. Можем да докажем, че татко не е бил в кантората, когато писмото е било изпратено.

— Сигурен съм, че можем!

Филип Картър бе позвънил на Хенри Уилямс в 3,15 в събота следобед. Картър беше настоял да извикат веднага Уилямс, който в момента преглеждаше пациент. Разговорът беше кратък и смразяващ.

— Меган Колинс е открила връзката ти с Петрович — каза Картър. — Въпреки че смята, че Орсини е изпратил препоръчителното писмо. Освен това зная, че Орсини си е наумил нещо и може би подозира истината. Вероятно още сме извън опасност, но все пак си дръж езика зад зъбите. Отклонявай всякакви въпроси!