Мери Кларк - Вик в нощта

— Да, скъпи.

Изведнъж си спомни удивлението на Ерих, когато му обясни, че половината от парите за мебелите се полагат на Кевин. „Да не искаш да му дадеш безплатен билет за самолета до Минесота?“ — подхвърли й той. Не. Тя не можеше да му съобщи за срещата си с Кевин. „Толкова те обичам, Ерих. Как бих искала сега да си тук!“

— Мила моя, обичам те! Лека нощ — каза Ерих и затвори телефона.

Тя не можа да заспи. Лунната светлина проникваше в стаята й и се отразяваше в кристалната купа. „Същинска урна — мислеше си Джени, наблюдавайки силуета й върху тоалетната масичка. — Може ли прахът от костите да издава борова миризма?“ — продължаваше да разсъждава Джени. Ужаси се от тази си мисъл. Обхвана я безпокойство. Знаеше, че Каролайн е погребана в семейното гробище, но това не я успокояваше. Толкова силно бе разтревожена, че нещо я тласна да изтича до стаята на децата. Бет бе подложила ръка под бузата си, а Тина лежеше по гръб.

Джени се наведе и нежно ги целуна. Изглеждаха толкова доволни. Помисли си колко са щастливи, особено сега, когато тя е по цял ден при тях, сети се за възторга им, когато Ерих им показа кончетата. Джени тихо се молеше Кевин да не разваля отново живота им. Техния нов живот.

Ключовете от кадилака бяха в канцеларията на имението, но в библиотеката Ерих имаше резервни ключове от всички сгради и съоръжения. Логично бе и тези от колата да бъдат там. Не грешеше. Взе ги и ги мушна в джоба си, сервира по-рано обяда на момичетата и ги сложи да спят.

— Елза, отивам на покупки. Ще се върна след два часа.

Елза кимна в знак на съгласие. „По рождение ли е мълчалива?“ — помисли си Джени. Нямаше такива впечатления. Когато се връщаха с Ерих от разходка, тя чуваше веселото бъбрене на Елза с Тина и Бет. Шведският й акцент бе силно изразен, когато говореше бързо. Щом Джени и Ерих бяха наблизо, тя мълчеше.

Селският път бе тук-там заледен, но магистралата бе съвсем чиста. „Колко е хубаво, че отново карам кола“ — радваше се Джени. Спомни си за старата кола, която наеха с Нана. Но като се омъжи за Кев, трябваше да я продаде. Поддръжката й струваше скъпо. Сега ще помоли Ерих дай купи малка кола.

Влезе в ресторанта около един часа. Кевин я чакаше. Пред него имаше почти изпита бутилка вино.

— Здравей, Кевин — поздрави тя, оглеждайки съседните маси. Стори й се много остарял, отпуснат, с подпухнали очи. „Само за един месец, а каква промяна. Дали пие повече?“ — учуди се Джени.

Той й протегна ръка с думите:

— Липсваше ми, Джени. Липсваха ми и децата.

Тя освободи пръстите си от неговите.

— Кажи ми нещо за театъра.

— Сигурен съм, че ще получа ролята. Бродуей е празна работа. А тук ще бъда по-близко до теб и момичетата. Джен, нека опитаме отново…

— Кев, ти си полудял.

— Не съм. Разкрасила си се, Джен. Обличаш се в скъпи дрехи. Само жакетът ти е цяло състояние.

— Много е скъп.

— Имаш вкус, Джен. Винаги съм го знаел, но не съм се замислял. Знаех, че ако ми потрябваш, винаги ще си до мен.

Той отново взе ръката й.

— Щастлива ли си?

— Да. Виж какво, Ерих ще побеснее, ако разбере, че сме се срещали. Последния път ти не му направи добро впечатление.

— Нито той на мен. Пробута ми някаква хартия, в която пишеше, че не плащам издръжка. Заплаши ме, че ти ще си поискаш всичко до грош.

— Ерих ли ти го каза?

— Ерих ми го каза! Хайде, Джен, не се хващай на въдицата. Пошегувах се. Готвех се за една роля в новия Хол Принс мюзикъл. Бедата е, че не знаех, че вече съм бил елиминиран. Повярвай ми, никога нямаше да подпиша документа за осиновяването.

— Почакай… не ти ли даде Ерих две хиляди долара?

— Това беше само заем.

Разкъсваха я противоречиви чувства. От една страна, жалостта й към Кевин, от друга — усещането, че той винаги ще използва децата, за да присъства в нейния живот. Тя отвори портмонето си.

— Кев, трябва да тръгвам. Ето ти триста долара. Но те моля, повече не ме търси, не се опитвай да виждаш децата. Ако го сториш, ще им навредиш. На мен и на себе си — също.

Той взе парите, прекара небрежно пръсти през банкнотите и ги сложи в портфейла си.

— Джен, искам да ти кажа нещо. Имам лошо предчувствие за теб и децата. Не мога да ти обясня защо, но е така.

Джени стана от стола. В същия миг Кевин се озова до нея и я притегли към себе си.

— Още те обичам, Джен. — Целувката му беше поривиста и настоятелна.

Тя не можеше да се отдръпне, без да предизвика скандал. Едва след половин минута усети раменете си свободни и отстъпи крачка назад.