Александър Солженицин - Архипелаг ГУЛАГ (1918–1956 Опит за художествено изследване)

А как се установява тогава степента на „поправяне“ при даден престъпник? Ами никак, да не сме случайно електронни машини? Не можем всичко да установим! — Б.а.

Тези и последвалите ги режимни условия в течение на 60-те и 70-те години стават все по-сурови. (Бележката е от 1980 г.) — Б.а.

Все забравях да дам още едно съкращение от предишните години: какво означава ОЛЖИР?! Специален лагер за жените на изменниците на Родината (имаше и такъв). — Б.а.

Иде ти да бягаш в спецрежима, при раираните дрипи!… — Б.а.

Самият министър на Охраната Тикунов ми разказа (сега ще стане дума за срещата ни) такъв случай: по време на индивидуално свиждане (тоест три дни в закрито помещение) пристигналата при сина си майка му се предлага за жена. Сюжетът е античен — та нали и дъщерята оставя бащата да бозае от гърдите й. Но докато се кривеше от погнуса към тези диваци, господин министърът нито за миг не помисли: какво ли ще му е било на този мъж, невидял жена цели 25 години. — Б.а.

Ала как изглеждат тези най-различни рецидивисти ? В Тавдинската колония например лежи 87-годишен бивш царски офицер, вероятно от белите. До 1962 г. той е отбил 18 години от вторите си двадесет . Широка гъста брада, отчетник в производството на ръкавици. Пита се: не са ли множко четиридесет години затвор заради убежденията на младини? А и колко такива съдби, дето една с една не си приличат! — Б.а.

Едва от Марченко научаваме новата им манипулация: да им наливат вряла вода, за да им съсипят хранопровода. — Б.а.

Толкова повече, както знаем сега от Марченко, че вече не излавят бегълците, а направо ги разстрелват. — Б.а.

На мястото на изхвърления за претопяване паметник на атаман Платов, построен от скулптора Клод (същия, който е автор и на Аничковия мост в Санкт-Петербург — Б.пр.). — Б.а.

Първият секретар на ростовския областен комитет Басов, чието име заедно с това на генерал Плиев, командуващия Северно Кавказкия военен окръг, ще бъде написано някога над мястото на масовия разстрел, пристига в Новочеркаск през тези часове и веднага бяга изплашен (скочил дори, както разправят, от балкона на 2-рия етаж), връща се в Ростов. Веднага след новочеркаските събития заминава като делегат за героична Куба. — Б.а.

Според тази версия войниците, отказали да стрелят в тълпата, са заточени в Якутия. — Б.а.

Известно е на тези, които са били близо, но те или са убити, или премахнати по-късно. — Б.а.

47 убити само от дум-дум куршуми са засвидетелствувани достоверно. И са предвидени от генерал Плиев. — Б.а.

Малко по-малко от тези пред Зимния дворец, но затова пък цяла разгневена Русия ежегодно отбелязва 9 януари, а кога ще почнем да отбелязваме 2 юни? — Б.а.

Една новочеркаска учителка (!) през 1968 г. авторитетно разказва във влака: „Военните не стреляха. Дадоха само един залп във въздуха за предупреждение. А стреляха диверсанти с куршуми дум-дум. Отде са ги взели? Имат всичко, което им трябва. Те стреляха срещу военните и работниците… А работниците като обезумели нападнаха войниците, биеха ги, а те какво бяха виновни? После Микоян ходеше по улиците, влизаше по къщите да види как живеят хората. Жените го черпеха с ягоди от градините си…“ Само това засега влиза в историята. — Б.а.

Подписали сме я заради американските негри, а иначе за какво ни е притрябвала? — Б.а.

Между другото, преди сто години процесът срещу народниците обхваща „193-ма“ души. Господи, какъв шум, какви преживявания! Влиза в учебниците. — Б.а.

Но и това не е всичко — комунистическата поглъщаща машина работи без грешка! През 1969 г. за предаване на информация от Владимирский затвор той получава допълнителни 10 години — до пълните тридесет! — Б.а.

Тоест: или да ги разстреляме. — Б.пр.