Александър Солженицин - Архипелаг ГУЛАГ (1918–1956 Опит за художествено изследване)

Непосредствено преди октомврийския преврат Василиев практически оглавява департамента за землени подобрения. — Б.а.

Павел Веселов (Стокхолм), който проучва усърдно и други залавяния на шведски граждани от съветските власти, след като анализира разказите на Е. А. Андерсен за себе си и липсата на каквито да било данни за някакъв милиардер на име Андерсен в Швеция, изказва предположението, че и по външен вид, и по формата на назованото от него име, Е. А., е по-скоро норвежец, но по някои свои съображения е предпочел да се представи за швед. Избягалите от страната си след 1940 г. норвежци служат и в английската армия значително по-често от шведите, при които се наблюдават само отделни случаи. Е. А. е можел да има английска роднинска връзка с някои Робертсоновци, но да е измислил родството си с генерал Робертсон, за да си повдигне цената пред МГБ. Вероятно и в Москва е бил в състава на някоя английска или норвежка, а не на шведска делегация (такава май не е и идвала), но е бил там третостепенно лице. Може би МГБ му е предлагало да стане негов разузнавач и за отказа си да е получил 20 години. Бащата на Ерик би могъл да е голям бизнесмен, но не от такъв мащаб. Ерик обаче е преувеличил дори познанството на баща си с Громико (станало причина гебистите да го покажат на Громико), за да се заинтересува МГБ с възможността за откуп и по този начин да узнаят за него на Запад. (Коментар от 1975 г.) — Б.а.

В Камъшлаг влиза кумът (с мутра като на унтер Пришибеев) в бараката и обявява строго: „Партията съобщава с гордост за смъртта на Йосиф Висарионович Сталин.“ — Б.а.

Болярското правителство от седем души в Русия през 1610 г., формално до 1612 г. Предава фактически властта на полските интервенти; ликвидирано от Минин и Пожарски през октомври 1612 г. — Б.пр.

Наистина, половин година по-късно КГБ ни е върнато, щатовете остават предишните. — Б.а.

По-късно един зек ми писа: през 1950 г. Езопов е подполковник и началник на отделение. През 1978 г. от книжката на Държавна сигурност научих, че се е пенсионирал. — Б.а.

Пет години по-късно приятелят му стоварва всичко върху жена си: тя била замазала с мастило. А след още десет години (1961) жена му самолично отива при Авенир в районния комитет на профсъюза да моли за карта за почивка в Сочи. Той й дава, а тя се увлича в спомени за някогашната им дружба. — Б.а.

Днес и битоваците се оказват в същото положение. На А. И. Бурлака в Ана-ниевския район му отговарят: „Ние нямаме отдел «Кадри»“, в прокуратурата: „Не се занимаваме с този въпрос“, в градския съвет: „Чакайте.“ Живее без работа пет месеца (1964 г.). От П. К. Егоров в Новоросийск (1965 г.) искат да подпише декларация за напускане на града в срок от 24 часа. Показва в градския изпълнителен комитет лагерната си грамота „за отлична работа“. Там му се изсмиват. Секретарят на градския комитет просто го изгонва. Тогава се решава да даде рушвет и го оставят в Новоросийск. — Б.а.

Младата Ч-на моли простодушната девица да й покаже всичките четиридесет картона от пачката. И в четиридесетте с един и същи почерк е вписано едно и също заболяване на черния дроб… А понякога е така: „Вашият мъж (Александър Петрович Малявко-Висоцки) е умрял преди съда и следствието, поради което не може да бъде реабилитиран.“ — Б.а.

С това се и завръщат те в столиците през 1956 г.: като от спарен сандък донасят въздуха от 30-те години и искат да продължават от деня, в който са ги арестували. — Б.а.

Трета част, 19 глава. — Б.а.

На Запад получих писмо от Френк Диклър от Бразилия, пише ми, че и там, вече тридесет години след освобождаването си, сънувал лагерни кошмари и все още молел насън началника на Трети отдел (оперчастта) да го пусне от Заполярието. — Б.а.

За справедливост по-късно ще добавя: връща се от Колима, жени се несполучливо и загубва възвишената си душевна хармония, безпомощен да измъкне врата си от примката. — Б.а.

За него е казано сполучливо: ако преди народоволците са ставали знаменити езиковеди благодарение на неограничаваната си свобода в заточение, то Крейнович се запазва като такъв въпреки Сталиновия лагер: дори на Колима той се опитва да се занимава с юкагирския език. — Б.а.

Не е ли този пенсионер същият Успенски, който уби своя баща свещеник и направи с това лагерна кариера? — Б.а.