Александър Солженицин - Архипелаг ГУЛАГ (1918–1956 Опит за художествено изследване)

ЦГАОР, ф. 4042, оп. 38, д. 8, лл. 34–35 — Б.а.

ЦГАОР, ф. 393, оп. 84, д. 4, л. 97 — Б.а.

Западните социалисти от рода на Даниел Майер, които едва през 1967 г. почувствуваха за „срамно да бъдат социалисти заедно със СССР“, биха могли да стигнат до това убеждение 40 — 45 години по-рано. Та нали съветските комунисти още тогава до корен унищожават съветските социалисти, но на чужд гръб и сто тояги са малко. — Б.а.

На пръв поглед такъв един естествен и благороден порив на ционистите — да създадат отново земята на своите прадеди, да утвърдят вярата на прадедите си и да се съберат там от двехилядното си разпръсване по света — би трябвало да предизвика единодушната подкрепа поне на европейските народи. Наистина Крим вместо Палестина съвсем не е чистата ционистка идея; и дали не като насмешка Сталин предлага на този средиземноморски народ да си избере за втора Палестина разположения сред тайгата Биробиджан? Незаменим майстор да таи дълго мислите си, може би с тази си ласкава покана той прави първата проба на заточението, което си е набелязал за 1953 г.? — Б.а.

1926 г. Сибир. Свидетелство ма Д. П. Витковски. — Б.а.

Тази цифра е снижена, ако съдим по речта на Сталин пред 1-вия конгрес на колхозниците ударници (Сочинения, М., 1951, Т. 13, стр. 246). Той назовава: на всеки сто домакинства — 4-5 кулашки и 8-10 заможни. След като ги обединим, ще получим процента на домакинствата за унищожаване, а именно от 12 до 15 %. През 1929 г. селските домакинства са около 26 милиона, а едно селско семейство наброява средно повече от 5 души, а заможното и повече от 6. — Б.а.

Не се отнася до машата тема, но се спираме за разбиране на епохата. С течение на времето и в Архангелск Тимофей намира работа в закрита колбасарска работилница — също с двама майстори, но със завеждащ над тях. Собствената му е била ликвидирана като вредна за трудещите се, а тази работи на скрито, за да не знаят за нея трудещите се. Те приготвят скъпи сортове колбаси за лично снабдяване на властите в този северен край. Не веднъж и Тимофей е изпращан да носи изделията в едноетажния солиден дом с висока ограда на секретаря на областния комитет другаря Аустрин (ъгловата къща на улиците Либкнехт и Чумбаров-Лучински) и на началника на областното НКВД другаря Шейрон. — Б.а.

Макар също изселвани, техните мъже не пътуват с тях: имало е инструкция членовете на осъжданите семейства да се заселват на различни места. Така например кишиневският адвокат И. X. Горник е заточен заради ционизъм в Красноярския край, а семейството му — в Салехард. — Б.а.

За него не е задължително, а за арестантите е невъзможно да знаят законите на Съветската страна, поне Наказателния кодекс, неговия 35-и параграф: „На заточените трябва да бъде предоставена земя или платена работа.“ — Б.а.

Пета част, пета глава. — Б.а.

J. Steinberg. „Spiridonova“. Methuen & Coltd, London, 1935. — Б.а.

Сталин. Сочинения. М., 1951, т.13, стр. 258. — Б.а.

Прави се аналогия с двадесет и шестимата бакински комисари, разстреляни през есента на 1918 г. от английските интервенти. — Б.пр.

През 60-те години на XIX век помешчиците и администрацията на Таврическа губерния ходатайствуват за пълното изселване на кримските татари в Турция; Александър II отказва. През 1943 г. за същото ходатайствува и гаулайтерът на Крим; Хитлер отказва. — Б.а.

Естествено, дори Мъдрия Кормчия не може да предвиди всички превратности. През 1929 г. изгонват от Крим татарските князе и височайшите особи. Постъпват с тях по-меко, отколкото с руските дворяни: не ги арестуват, а ги оставят те сами да заминат за Средна Азия. Тук сред родственото им мюсюлманско население те постепенно се адаптират и благоустрояват. И ето, 15 години по-късно тук са доведени всички трудещи се татари, прекарани през едно сито! Срещат се стари познайници. Само че този път трудещите се са изменници и заточеници, докато бившите князе са заели солидни постове в съветския апарат, мнозина от тях са станали партийни членове. — Б.а.

Как са гледали самите конвои на своите действия? Мария Сумберг я изселва сибирски войник от река Чулим. Скоро го демобилизират, връща се вкъщи и като я вижда там, се засмива напълно радостно и задушевно: „Лельо! Не ме ли помните?…“ — Б.а.