Александър Солженицин - Архипелаг ГУЛАГ (1918–1956 Опит за художествено изследване)

Нека нашите читатели сами преценят до каква степен се отличава това от съветското време. Преоблечен като файтоиджия, с бомба под капака на седалката във файтона, Егор Сазонов престоява цял ден пред централния вход на Департамента на полицията (!!!) в очакване на министъра Плеве, за да го убие — и никой не му обръща внимание, никой не го запитва! Каляев, още неопитен, в напрегнато нервно състояние, престоява цял ден пред дома на Плеве на Фонтанка, сигурен, че ще го арестуват — а не го и докосват!… О, криловски времена!… Така не е трудно да се прави революция. — Б.а.

Зависи с каква мярка се мери! Пишат за Василий Курочкин, че 9-те години от живота му след закриването на списание „Искра“ били за него „години на истинска агония“, останал без своя печатен орган ! А ние изобщо не смеем и да мечтаем за свой печатен орган — абсолютно не разбираме: имал е отделна стая, тишина, маса, мастило, хартия и никакви обиски, и никой не му е прибирал написаното — за каква всъщност агония може да се говори? — Б.а.

Дяков описва случай на такова „творчество“. Дмитриевым и Четвериков излагат пред началството сюжет на замислен роман и получават одобрението му. Оперът следи да не ги използуват за обши работи. Сетне тайно ги извеждат от зоната („за да не ги разкъсат бандеровците“) и там те продължават да пишат. И това е поезия, записвана под плоча. Но къде ще е този роман? — Б.а.

Преследването им по времето на Хрушчов отслабва само в строгостта на присъдите, но не и по същество (вж. Седма част). — Б.а.

А впрочем скоро ще умре като простосмъртен от най-обикновен разрив на сърцето. — Б.а.

Оттогава изминаха много години. Рапопорт е захвърлил своя трактат и аз се възползувам в случая от неговото разрешение. — Б.а.

Гурбенски отдел за борба с дезертьорството; зловещо болшевишко учреждение от времето на Гражданската война, което има неограничено право на разстрел без съд. — Б.а.

Когато след смъртта на Сталин Янош е реабилитиран, разправят, че го гъделичкало любопитството да поиска копие от присъдата си на унгарски език, за да разбере за какво е лежал девет години. Но не посмял: „Току-виж, помислили — с каква цел искам да го науча? А на мен и наистина повече не ми е чак толкова нужно…“ Той е разбрал нашия дух: защо наистина да знае това сега?… — Б.а.

Безконвойна зечка, ходеща на работа срещу отделно представен пропуск. — Б.а.

Нека някой ми обясни: в каква идеология се вмества това поведение? (Сравнете комунистическата санитарна част на Дяков: „Какво, зъбките ли те заболяха, бандеровска мутро?“. — Б.а.

Всички унгарци ги пуснаха да се завърнат вкъщи след смъртта на Сталин и Янош избегна съдбата на Мцири, за която бе напълно вече готов.

Изминаха дванадесет години и сред тях — 1956 г. Янош е счетоводител в малкото градче Надканижа, в което никой не знае руски език и не чете руски книги. И какво ми пише сега?

„И след всичко, случило се с мен, искрено твърдя, че не бих се отказал от миналото си. Вникнах сурово в онова, което за други е недостъпно… Когато ме освободиха, обещах на оставащите в лагера другари, че не ще забравя никога руския народ, и не заради изнесените страдания, а за доброто му сърце… Защо с такава съпричастност следя новините от бившата ми «родина»… Библиотеката ми е пълна с произведенията на руските класици, имам четиридесет и един тома на руски език и четири на украински (Шевченко). Другите четат руснаците като англичаните, немците, а аз ги чета съвсем по друг начин. За мен Толстой е по-близък от Томас Ман, а Лермонтов къде по-близък от Гьоте.

Нямаш представа как се измъчвам безгласно за много неща. Понякога ме питат: що за чудак си? Какво хубаво си видял там, какво толкова те привлича в руснаците?… Как да им обясня, че цялата ми младост премина там, а животът е вечно прощаване с отлитащите дни… Как тъй да обърна гръб като обиден хлапак — нали девет години съдбата ми съвпадаше с вашите. Как да обясня защо трепва сърцето ми, когато чуя по радиото руска народна песен? Започвам да си тананикам: «Вот мчится тройка удалая…» — И толкова тежко ми става, че нямам сили да пея по-нататък. А децата ме молят да ги уча на руски. Почакайте, деца, че за кого събирам аз руските книги?…“ — Б.а.

„Бюлетин на московската патриаршия“. — Б.пр.