Александър Солженицин - Архипелаг ГУЛАГ (1918–1956 Опит за художествено изследване)

Може би тъкмо тези заплахи повлияват на началството, когато избира средства за потушаването на метежа. — Б.а.

От тюрк. „сабан“ — плуг, и „туй“ — празник — народен празник у татарите и башкирите обикновено по сеитба, в преносния смисъл — разюздана, шумна веселба. — Б.пр.

Когато вече всичко е приключено и повеждат женската колона по улиците на селището на път за работа, семейните руски жени се събират покрай пътя и им крещят: „Проститутки! Курви! Пощяло ви се е?…“ — и още по-изразително. На другия ден се повтаря същото, но този път затворничките са се въоръжили с камъни от зоната и замерват с тях оскърбителните си. А конвоят се смее. — Б.а.

Трета част, 22-ра глава. — Б.а.

Кенгирските украинци обявяват този ден за траурен. — Б.а.

Разправят, че опитът с отворите бил норилски: там също били направили такива, за да примамят през тях уплашилите се и да насъскват апашорите, чрез които да вкарат войските под предлог, че искат да въдворят ред. — Б.а.

Тези фотографии трябва да са приложени някъде в отчетите на усмирителите. И може би някой няма да е достатъчно чевръст да ги унищожи пред лицето на бъдещето. — Б.а.

Дори и след десетината изминали години това е толкова срамно, че в мемоарите си, вероятно и замислени за оправдание, той пише, че уж случайно погледнал през портала и тогава му се нахвърлили и му вързали ръцете… — Б.а.

А може би наистина е пристигнал? И тъкмо той да се е разпоредил?… — Б.а.

Затова пък гледат да се скрият от историята. Кои са били тези чевръсти пълководци? Защо страната не ги приветствува за славната им кенгирска победа? С мъка издирваме сега имената не на най-главните там, но не и на най-последните: началника на оперчекисткия отдел в Степлаг полковник Рязанцев; началника на политотдела в Степлаг Сьомушкин… Помогнете! Продължете! — Б.а.

В един от танковете седи пияна Нагибина, лагерен лекар. Не за да оказва помощ, а да погледа, интересно е. — Б.а.

Ей, „Трибунал за Военните престъпления“ на Жан Пол Сартр! Ей, философи! Какъв материал за вас! Защо не заседавате? — Б.а.

На 9 януари 1905 г. са убити около 100 души. През 1912 г. в знаменитите разстрели в Ленските мини, потресли цяла Русия, са убити 270 души, а ранени — 250. — Б.а.

Всички тези данни са взети от XVI том („Западная Сибирь“) на известната книга „Россия“ на Семьонов-Тян-Шански. Не само знаменитият географ, но и братята му са настойчиви, себеотрицателни, либерални дейци, съдействували много за изясняване на идеята за свободата в нашата страна. По време на революцията цялото им семейство е разгромено, единият брат е разстрелян в тяхното уютно имение на река Ранова, самото то подпалено, изсечени са липите и тополите по алеите в огромната му градина. — Б.а.

П. Ф. Якубович. „В мире отверженных“. М., „Художественная литература“. 1964. — Б.а.

Тан-Богораз, В. И. Йохелсон, Л. Я. Щернберг. — Б.а.

Поради юридическата си некомпетентност, а и по-скоро в духа на своето време Чехов не се снабдява за Сахалин с никакво командировъчно, с никакъв служебен документ. Въпреки това е допуснат до измисленото от него преброяване на заточениците и каторжниците и дори до тъмничните документи! (Направете сравнение с положението сега у нас. Опитайте се да проверите гнездото на лагерите без разрешение от НКВД!) И само да се срещне с политическите не му разрешават. — Б.а.

Мартиянов (1835 — 1865) — бивш крепостен селянин. Публикува в „Колокол“ на Херцен писмо до Александър II с искане за учредяване на Земска дума. — Б.пр.

Феликс Кон. „За пятьдесят лет“, т. 2 — „На поселении“. М., Изд-во Всес. об-ва политкаторжан и ссыльно-поселенцев, 1933. — Б.а.

Този революционер, чието име носят пощенските улици на много руски градове, до такава степен, изглежда, не е имал трудови навици, че още през първия съботник получава мазол и умира от… мазола. — Б.а.

Тухачевский. „Борьба с контрареволюционными восстаниями“. Журнал „Война и революция“. 1926, 7/8, стр.10. — Б.а.

Собрание Узаконений РСФСР, 1922, 65, стр. 844. — Б.а.

П. Н. Лепешинский. „На повороте“ (От края на 80-те години до 1905 г.). Попътни впечатления на участник в революционната борба. Петербург, Госиздат, 1922. — Б.а.