Александър Солженицин - Архипелаг ГУЛАГ (1918–1956 Опит за художествено изследване)

Между другото Каракозов е имал брат. Какво трябва да стане с брата на този, който стреля срещу царя, според нашата мярка? А ето как е наказан: „заповядано му е занапред да се нарича Владимиров“. И никакви ограничения нито в имуществото, нито в жителството. — Б.а.

„Лев Толстой в воспоминаниях современников“. ГИХЛ, 1955, г. 1, стр. 180. — Б.а.

При това, между другото, в хода на съдебното следствие е установено, че Анна Улянова е получила от Вилнюс шифрована телеграма: „сестра ти е опасно болна“, което означавало: „чакай оръжието“. Анна не остава учудена, въпреки че няма никаква сестра във Вилнюс, и, кой знае защо, предава телеграмата на Александър. Ясно, че е съучастничка, това би й коствало у нас десетка. Но не я привличат дори под отговорност! По същото дело е установено, че другата Анна (Сердюкова), екатеринодарска учителка, е знаела направо за подготвяното покушение срещу царя, но е мълчала. Какво би следвало за такова нещо у нас? Разстрел. А на какво я осъждат? На две години… — Б.а.

Впрочем на Сахалин е имало и политически. Но как така не се е случило да бъде изпратен там поне един забележителен болшевик (а и меншевик)? — Б.а.

Представете си Большая советская энциклопедия да печата емигрантска статия за Бердяев! — Б.а.

Освобождава я от каторгата Февруарската революция. Затова пък от 1918 г. нататък чека я арестува няколко пъти. Тя минава през дългогодишния Голям Пасианс на социалистите, изтърпява самаркандското, ташкентското и уфимското си заточение. По-нататък следата й се губи в някой от изолаторите за политически затворници и някъде е разстреляна (според слухове — в Орел). На Запад за нея е публикувана книга с фотографии: всичките ни буйни революционери в скромната си съветска бедност по време на самаркандското заточение — и защо сега не бягат?… — Б.а.

По книгата на В. Л. Андреева„Детство“. М., „Советский писатель“. 1966. — Б.а.

Тук и по-нататък — по неговата автобиография в Енциклопедичния речник на Руския библиографски институт „Гранат“. М, т. 41, ч. 1, стр. 237–245. — Б.а.

„Товарищ губернатор“. „Новый мир“. 1966, 2. — Б.а.

Привеждам този пример заради роднините, невиновните роднини. Самият Тухачевски сега е издиган у нас в нов култ, който не смятам да поддържам. Той жъне това, което е посял — нали той ръководи смазването на Кронщат и потушаването на Тамбовското селско въстание. — Б.а.

„Лев Толстой в воспоминаниях современников“. ГИХЛ, 1955, т. 2, стр. 232-233. — Б.а.

„Былое“ (т.е. „Минало“ — Б. пр.), 2/14, февраль 1907. — Б.а.

Същата статия в „Былое“, стр. 45, не отрича тези факти. — Б.а.

„Былое“. 2/14, 1907, стр. 82. — Б.а.

Смело заявявам, че спрямо наказателните експедиции без съд и присъда (потушаването на селските въстания през 1918–1919 г., Тамбов до 1921 г., Западен Сибир до 1922 г., Кубан и Казахстан — 1930 г.) нашето време е изпреварило вече несравнимо размаха и техниката на царските наказания. — Б.а.

Впрочем това не са маловажни подробности (Е. Н. Ковальская. „Женская каторга“. ист.-рев. б-ка, Госиздат, 1920, стр. 8 — 9; Г. Ф. Осмоловский. „Карийская трагедия“. М., 1920). Сегеда удря и оплюва офицера съвсем без нищо, поради „нервноклиничната обстановка“ на каторжниците. След случая жандармският офицер (Масюков) моли политкаторжника (Осмоловски) да извърши над него следствие . Началникът на каторгата (Бобровски) умира в разкаяние пред каторжниците. (Ех, да имахме и ние такива съвестни тъмничари!) — Б.а.

Обяснение на Иля Еренбург. — Б.а.

Списание „Былое“. 2/24, 1917, писмо на Л. А. Ратаев до Н. П. Зуев. По-нататък се описва и цялата обстановка в Русия на свобода: „Никъде не съществуваше тайна агентура и волнонаемно разузнаване (освен в двете столици — А.С), в краен случай наблюдението се осъществяваше от преоблечени с цивилни дрехи жандармски подофицери, които при това забравяха понякога да си свалят шпорите… При тези условия беше достатъчно революционерът да пренесе дейността си извън столиците, за да останат… (действията му) непроницаема тайна за Департамента на полицията. По такъв начин се създаваха типични революционни гнезда и разсадници на пропагандисти и агитатори…“