Александър Солженицин - Архипелаг ГУЛАГ (1918–1956 Опит за художествено изследване)

Е, да, обикновени безпартийни, военнопленници. — Б.а.

Как не! Те бяха много повече от вашите! — Б.а.

Каква интелектуална проникновена мисъл! Впрочем не чак толкова мълчаливо: с непрекъснати разкаяния и молби за помилване. — Б.а.

Ние „само изпълнявахме заповеди“, „не знаехме“. — Б.а.

Железняк „помни“ и мен самия: „Докараха го окован, беше интелигент по характер; после го прехвърлиха в Джезказган и там заедно с Кузнецов оглави въстанието…“ — Б.а.

Много важно свидетелство! — Б.а.

Вярно, че са легион, вярно. Само че в бързината не са проверили цитата по Евангелието. Там се говори за легион — от бесове … — Б.а.

А окончателно — със тайна заповед на Главното управление по охрана на държавните тайни в печата в 10 екземпляра за служебно ползуване от 14. 2. 74 г. — да се изземе и унищожи „Иван Денисович“. „Матрьонин двор“ и други публикувани разкази (подпис: Романов).

За всеки случай също се прикрива: знае ли се накъде ще духне вятърът!… — Б.а.

Може да се предположи, че Алдан-Семьонов познава бита на свободните началници и тези места, обаче явно не си представя затворниците и току допуска направо басни: баптистите при него „безделничат“, татаринът конвой храни допълнително татарина зек и поради това останалите зекове решават, че момъкът е кука! А те просто не могат да решат така, защото конвоят е еднодневен и няма връзка с доносниците. — Б.а.

М. Чарный. „Коммунисты остаются коммунистами“. Литгаэета, 15. 9. 1964. — Б.а.

Да си спомним А. Захаров: останаха все същите ! — Б.а.

Литературная газета, 5. 9. 1964. — Б.а.

Касюков и Мончанская. „Человек за решёткой“. „Советская Россия“. 27. 8. 1960. Инспирирана от правителствените кръгове статия, поставила края на кратковременно (1955–1960 г.) смекчения режим на Архипелага. Авторите смятат, че в лагерите са създадени „благотворителни условия“, в тях „забравят за наказателния смисъл“, че „з/к не искат да знаят за своите задължения“, че „администрацията има по-малко права от затворниците“ (!). Твърдят, че лагерите били „безплатен пансионат“ (не вземат например пари за смяната на бельото, за стригането и за стаите за свиждания). Възмутени са, че в лагерите трудовата седмица е само 40-часова и май дори „за затворниците трудът не е задължителен“ (!). Призовават: „към сурови и трудни условия“, за да се бои престъпникът от затвора (тежък труд, твърди нарове без матраци, затворническо облекло), „никакви лавки с бонбони“ и т.н., към отмяна на предсрочното освобождаване („а ако нарушиш режима — лежи допълнително !“). И още — „след като излежи присъдата, затворникът да не разчита на милосърдие“. — Б.а.

Как завършва историята, така и не научих. — Б.а.

От „лихошерсты“ — зъл, хаплив. — Б.пр.

Тя не допуска „да го съдят“ — такова нещо и езикът не се обръща да изговори. — Б.а.

И ни лишиха от възможността да открием там музей. — Б.а.

Ако не работят — откъде имат пари? Ако са на Север, и то през 1955 г. — откъде телевизори? Но не го прекъснах, доволен бях да послушам. — Б.а.

При това описано (заедно с „приспадането на част от присъдата за сметка на работата“ и „условно предсрочното освобождаване“) още от Чехов в „Сахалин“: каторжниците от категорията на поправилите се са имали право да си строят къщи и да встъпват в брак. — Б.а.

Всъщност в началото на 1955 г. има проект да се плати на хората за всички прекарани от тях в лагера години, което би било напълно естествено, така са изплащали и в Източна Европа. Но там не е имало толкова хора, че и с такива дълги присъди! Пресмятат и ахват: ще разорим държавата! И решават да изплатят компенсации за два месеца. — Б.а.

ОУН — Обединение на украинските националисти. — Б.пр.

С. Караванский. „Ходатайство“. Самиздат, 1966; А. Марченко. „Мои показания“. Самиздат, 1968. — Б.а.

Министерство на охраната на обществения ред. — Б.пр.

Интересно как при публичните и неизменни похвати за дейността на това учреждение то с някакво вътрешно неспокойствие все не може да остане за повече в кожата на някакво наименование, все нещо го измъчва и през цялото време трябва да препълзява в нова кожа. Така ни бе сервиран и МООП. Като че ли нещо съвсем ново, нали? Много свежо за слуха. Но ехидният език непременно ще подведе и ще издаде. Излиза, че министерството е на охраната, тоест то е охранка. (Названието на царската тайна полиция. — Б.пр.) Ето ви участта на названията! Къде да ги денеш? — Б.а.