Нелсън Демил - Играта на лъва

Тя продължи да говори за сътрудничеството между институциите, държавите и така нататък.

Явно Асад Халил, който преди бе само заподозрян, сега беше най-търсеният терорист на света след Карлос Чакала. Бе пристигнал Лъва. Бях убеден, че цялото това внимание го възбужда и ласкае. Колкото и ужасни да бяха, европейските му подвизи не го бяха превърнали в основен играч в съвременния свят на сензационен тероризъм. Определено не беше направил сериозно впечатление на американската публика. За него никога не бяха споменавали по новините. Съобщаваше се само за делата му и доколкото си спомням, единственото, предизвикало някакво раздвижване, бе убийството на трите американчета в Белгия. Скоро, когато се разчуеше вчерашната история, снимката му щеше да се появи навсякъде. Това щеше да направи труден живота му извън Либия и тъкмо поради тази причина много хора смятаха, че вече се е прибрал у дома. Но според мен той искаше да ни прецака на наш терен.

Джийн завърши речта си с думите:

— Ще поддържаме постоянна връзка с Антитерористичната спецчаст в Ню Йорк. Ще си разменяме цялата новооткрита информация. В нашата работа информацията е злато — всеки се стреми към нея и никой не иска да я споделя. Затова нека кажем, че няма да я споделяме — ще си я заемаме и накрая ще си уредим сметките.

Никога не мога да устоя на готин лаф.

Госпожо — казах аз, — имате моите уверения, че ако Асад Халил се появи мъртъв в Сентръл Парк, непременно ще ви съобщя. Наш се засмя. Тоя тип започваше да ми харесва. В тази среда двамата имахме повече общо, отколкото със симпатичните и мили хора, които работеха тук. Потискаща мисъл.

— Някакви въпроси? — попита ни Боб.

— Къде се навъртат хората от „Досиетата Х“? — обадих се аз.

— Престани, Кори — каза Кьоних.

— Слушам.

Наближаваше 18:00 и смятах, че сме свършили, тъй като не ни бяха казали да си носим четки за зъби. Но не, преместихме се в голяма заседателна зала с маса, дълга колкото бейзболно игрище. Влязоха трийсетина души, повечето от които днес вече бяхме срещали.

Заместник-директорът, който отговаряше за антитероризма, изнесе петминутна проповед, после се възнесе в небесата или някъде другаде.

Прекарахме там почти два часа, като през повечето време повтаряхме казаното през деня, разменяхме си мъдрости и така нататък.

Всеки от нас получи дебело досие, съдържащо снимки, имена и номера на свръзки и дори обобщения от днешните обсъждания, които трябва да бяха записани на касетофон, транскрибирани, редактирани и преписани. Наистина страхотна организация.

Кейт бе достатъчно любезна да прибере моята папка в куфарчето си, което се изду.

— Никъде не ходи без куфарче — посъветва ме тя. — Винаги раздават материали. Освен това куфарчето ти се приспада от данъците.

Съвещанието свърши и всички се изсипаха в коридора. Побъбрихме малко, но общо взето бяхме приключили. Почти усещах въздуха на Пенсилвания Авеню. В колата, на летището, полетът в 21:00, в 22:00 на „Ла Гуардия“, вкъщи преди новините в 23:00. Дойде ми наум, че в хладилника е останала малко китайска храна, и се опитах да си спомня откога е.

Точно в този момент се появи някакъв тип в син костюм на име Боб или Бил и ни попита дали бихме го последвали при заместник-директора.

Това беше пословичната сламка, която счупила гърба на камилата.

— Не — отвърнах аз.

Само че нямаше такава възможност.

Хубавото бе, че не поканиха Тед Наш в светая светих. Той обаче като че ли не се обиди и ни съобщи:

— Трябва да отида до Лангли.

Та така, тримата с Джак и Кейт последвахме Боб или Бил в асансьора качихме се на седмия етаж и ни въведоха в тъмен кабинет с голямо бюро, зад което седеше заместник-директорът, отговарящ за антитероризма.

Слънцето се беше скрило от небесата и стаята се осветяваше от една-единствена настолна лампа със зелен абажур. В резултат никой не виждаше ясно лицата на другите. Ефектът наистина бе драматичен, като сцена от филм за мафията, в която дон Мафиозо решава кого да очисти.

Ръкувахме се — ръцете бяха под равнището на лампата и лесно се откриваха — и седнахме.

Заместник-директорът изнесе кратка реч за вчера и днес, после премина към утре. — Антитерористичната спецчаст в Ню Йорк има уникална възможност да работи по този случай. Ние няма да се намесваме, няма да ви пращаме хора, които не искате. Поне засега. Отделът, разбира се, поема отговорността за всичко извън вашия оперативен район. Ще ви информираме за онова, което открием. Ще се опитаме да работим с ЦРУ. Предлагам ви да продължите така, все едно че Халил все още е в Ню Йорк. Обърнете града с главата надолу. Разчитайте на източниците си и когато се налага, предлагайте пари. Ще ви отпусна бюджет от сто хиляди долара за купуване на информация. Министерството на правосъдието ще обяви награда от един милион долара за арестуването на Асад Халил. Това би трябвало да затрудни контактите му с неговите сънародници в Щатите. Някакви въпроси?