Нелсън Демил - Играта на лъва

— Либийците обаче имат една поговорка: „Отмъщението е по-сладко, когато се поднася студено“. Разбирате ли?

Предполагам, че разбирахме.

— Така че Кадафи навярно не смята старата вражда за напълно уредена — продължи професорът. — Търсете причината, поради която е пратил този човек в Америка, и навярно ще откриете защо Халил е извършил всичко това и дали враждата е приключила.

— Едва сега започва — каза Кейт.

Абдела поклати глава.

— Започнала е много отдавна. И свършва едва тогава, когато остане жив само един.

Това навярно означаваше, че работата ми е осигурена, докато не ме очистят.

— Може да е лична вендета на Халил, а не на Кадафи — казах на Бен. Той сви рамене.

— Кой знае? Открийте го и той с удоволствие ще ви обясни. Даже да не го намерите, накрая Халил сам ще ви каже каква е причината. За него е важно да научите.

Професор Абдела се изправи и ни раздаде визитката си.

— Ако мога да ви помогна с още нещо, моля, не се колебайте да ми се обадите. Ако искате, мога да дойда в Ню Йорк.

Джак Кьоних също стана.

— Ние имаме хора в Ню Йорк, които ни снабдяват с културна и историческа информация. Но ви благодарим, че ни отделихте от времето си.

Бен си събра вещите и се запъти към вратата.

Имам достъп до секретни данни — информира ни той на излизане. — Винаги можете да се съветвате с мен.

Около минута всички мълчахме. Това отчасти се дължеше на Факта, че стаята се подслушваше, но и на странния разговор с Ибн Абдела.

Светът се променяше, променяше се и страната. Америка не беше никога не е била държава на една раса, една религия, една култура.

Спойката, която ни държеше заедно, до известна степен бе езикът но дори тя не беше много здрава. Освен това споделяхме обща вяра в закона и правосъдието, политическата свобода и религиозната търпимост. Хората като Аба Ибн Абдела или бяха лоялни и патриотични американци и ценни специални агенти, или представляваха опасност за нацията. Той с деветдесет и девет процента сигурност се отнасяше към първата категория. Но също като в брака единият процент съмнение започваше да расте във въображението ни. „Винаги можете да се съветвате с мен.“

Джим и Джейн се върнаха и с радост видях, че Бен не ги е отвлякъл. С тях дойдоха момче и момиче, чиито имена бяха Боб и Джийн или нещо подобно.

Продължихме с играта на въпроси и отговори. Обсъдихме следващия ход на Халил и открих, че моята теория започва да придобива известна популярност.

Боб обобщи всичко с думите:

— Според нас терористичните актове на Асад Халил в Европа са били прелюдия към идването му в Америка. Забележете, че е убивал само американци и британци. Никога не е поставял искания, не е пращал писма, не се е обаждал в медиите преди или след удара и не е поемал отговорността. Имаме само поредица от нападения срещу хора и места, свързани с Америка и в един случай, с Великобритания. Това, изглежда, се вписва в психологическия профил на човек, който изпитва лична омраза, а няма политически или религиозни цели, които иска да разгласи.

Боб допълни профила на Халил, като го сравни с няколкото луди американски бомбаджии от миналото, които мразили бившия си работодател, и така нататък.

— Престъпникът не се смята за зъл, а за оръдие на правосъдието.

Според него делата му са морално оправдани. Що се отнася до Асад Халил, ние не ви показахме всички негови снимки от приемната на посолството, но разполагаме с други, на които лежи на пода и се моли с лице към Мека. Следователно си имаме работа с религиозен човек, който удобно забравя, че религията му забранява убийството на невинни хора. Всъщност Асад Халил най-вероятно е убеден, че е на джихад, свещена война, и че целта оправдава средствата.

Боб направи връзката с въздушния удар срещу Либия от 15 април и прибави:

— Поради тази причина смятаме, че Асад Халил е либиец, който работи за или в либийското разузнаване. Но не забравяйте, че бомбата в Световния търговски център избухна на втората годишнина от изтласкването на иракските сили от Кувейт. А повечето престъпници не бяха иракчани. Всъщност почти всички бяха палестинци.

Така че трябва да имате предвид панарабското единство. Между арабските народи има много разлики, но онова, което свързва екстремистите от всички страни, е омразата им към Америка и Израел. Датата петнайсети април ни показва кой стои зад вчерашния удар, но не е доказателство.

Абсолютно вярно. Само че ако нещо прилича на патка, ходи като патка и кряка като патка, най-вероятно е патка, а не чайка. Но човек трябва да е открит за всякакви идеи.