Нелсън Демил - Играта на лъва

На следващия изход той отби по някакъв местен път и спря на една бензиностанция на „Шел“.

Сложи си очилата, слезе от автомобила и напълни резервоара, който побра двадесет и два галона. Опита се да ги превърне в литри и получи около сто. Удивляваше го арогантността или навярно глупостта на американците, останали може би последната нация на света, която все още не използваше метрична система.

Той остави маркуча на мястото му и забеляза, че няма стъклена будка, на която да плати. Трябваше да влезе в малкия офис. Халил изруга, че не бе видял това по-рано.

На касата мъж по дънки и тениска гледаше телевизия и пушеше цигара. Мъжът го погледна, после сведе очи към дигиталния дисплей и съобщи:

— Двайсет и осем и двайсет и пет.

Халил му подаде две двайсетдоларови банкноти. Докато броеше рестото, служителят го попита:

— Трябва ли ти нещо друго?

— Не.

— В хладилника има студени напитки.

Асад почти не разбираше акцента му.

— Не, благодаря — отвърна той.

Мъжът преброи рестото и го погледна.

— Откъде си, приятел?

— От… Ню Йорк.

— А стига бе! Далечко е. Къде отиваш?

— В Атланта.

— Да не пропуснеш шосето от тая страна на Флорънс.

Халил взе рестото.

— Няма, благодаря. — Забеляза, че по телевизията предават бейзбол.

Мъжът видя погледа му.

— „Смелите“ водят на Ню Йорк с две на нула. Ще им скъсат задниците на „Янките“.

Асад Халил кимна, макар че нямаше представа за какво му говори мъжът. Усети, че по челото му избива пот. Тук бе ужасно влажно.

— Приятен ден — каза той и излезе.

Когато се качи в колата, погледна да види дали мъжът не го наблюдава, но той отново зяпаше телевизора.

Халил потегли, върна се на шосе 95 и продължи на юг.

Хрумна му, че най-голямата опасност за него е телевизията. Ако покажеха снимката му — а вече можеше да са го направили, — никъде нямаше да е в безопасност. Полицията в цялата страна вече със сигурност разполагаше с фотографията му. Асад свали сенника и се погледна в огледалото. С разделената си на път, поръсена със сиво коса, фалшивите мустаци и очилата изобщо не приличаше на себе си. Но в Триполи му бяха показали на какво са способни американците с компютър: можеха да прибавят брада и мустаци, очила, да скъсяват косата, да я правят по-светла или да я представят с различни прически. Средният американец обаче едва ли беше толкова наблюдателен. Мъжът на бензиностанцията очевидно не го бе познал, иначе незабавно щеше да го разбере по очите му — и вече щеше да е мъртъв.

Той отново се погледна в огледалото и внезапно се сети, че никога не се е снимал усмихнат. Трябваше да се усмихва. В Триполи го бяха предупредили. Той се усмихна и се удиви колко различно изглежда. Пак се усмихна, после вдигна сенника.

Продължи да мисли за снимката по телевизията. Навярно нямаше да има проблем. Освен това му бяха казали, че американците поставяли фотографиите на незаловени престъпници във всички пощенски станции. Не знаеше защо точно там, но нямаше никаква работа в поща.

В Триполи бяха водили много спорове по въпроса дали американците ще решат, че вече е напуснал страната от летището в Ню Йорк. „Няма значение какво смятат те — бе казал Борис. — ФБР и местната полиция ще те търсят в Америка, а ЦРУ и чуждестранните им колеги — навсякъде другаде по света. Затова трябва да създадем илюзия, че си се върнал в Европа.“

Халил кимна. Борис разбираше тази игра на интриги. Беще я играл с американците повече от двадесет години. Но за разлика от Либия, бе разполагал с неограничени средства. И все пак се бяха съгласили с него и бяха създали друг Асад Халил, който щеше да извърши някакъв терористичен акт някъде на стария континент навярно през следващите един-два дни. Това можеше да заблуди враговете.

„Американските разузнавачи от моето поколение бяха невероятно наивни и елементарни — беше отбелязал Малик. — Но днес притежават здравия разум на арабите, образоваността на европейците и двуличието на ориенталците. Освен това имат модерна техника. Не бива да ги подценяваме, ала не бива и да ги надценяваме. Те могат да се заблудят, но могат и да се престорят, че са се заблудили. Затова, да, за една-две седмици ще създадем друг Асад Халил в Европа и американците ще се преструват, че го търсят там, докато в същото време ще знаят, че все още е в Америка. Истинският Асад Халил трябва да разчита само на себе си. Ще вземем необходимите мерки, за да отвлечем вниманието им, но ти, Асад, ще действаш така, все едно са на пет минути от теб.“