Нелсън Демил - Играта на лъва

Професор Абдела ни разказа за либийците, осведоми ни за либийската култура, обичаи и така нататък. Раздаде ни цял куп материали, включително речник с думи, които били уникално либийски в случай, че това ни заинтересува, както и либийска готварска книга, която едва ли щях да взема в кухнята си.

— Либийците обичат макарони — каза той. — Това се дължи на италианската окупация.

И аз обичам макарони, така че може би щях да се натъкна й Асад Халил в „При Джулио“. А може би нямаше.

Получихме от професора кратка биография на Муамар Кадафи и компютърна разпечатка с няколко страници за Либия от електронния вариант на Енциклопедия Британика. Освен това ни даде много статии върху ислямската култура и религия.

— Мюсюлманите, християните и евреите — каза ни професор Абдела — извеждат произхода си от пророка патриарх Авраам. Пророк Мохамед е потомък на най-големия син на Авраам, Измаил, а Мойсей и Иисус са потомци на Исаак — информира ни той.

Искам да кажа, не знаех дали да се прекръстя, да се обърна към Мека или да повикам своя приятел Джак Уайнстайн.

Бен продължи да говори за Иисус, Мойсей, Богородица, архангел Гавриил, Мохамед, аллах и така нататък. Всички те се познавали и много се харесвали. Невероятно. Адски интересно, но не ме приближаваше нито с милиметър до Асад Халил.

После господин Абдела се обърна към Кейт.

— Обратно на разпространения мит, ислямът всъщност възвисява положението на жените. Мюсюлманите не ги обвиняват, че са откъснали забранения плод, като християните и евреите. Нито пък смятат за наказание мъките им при бременността и раждането.

— Това определено е много просветено разбиране — студено отвърна тя.

— Според ислямския закон — продължи Бен, без да обръща внимание на Снежната царица — след омъжването си жените запазват собственото си фамилно име. И имат право на собственост.

Звучеше като моята бивша. А бе тя да не беше била мюсюлманка?

— Що се отнася до забулването на жените — каза Бен, — в някои страни това е културна традиция, но не отразява ислямското учение.

— Ами пребиването с камъни на жени, уличени в прелюбодеяние? — попита Кейт.

— Също културна традиция в някои мюсюлмански държави, но не в повечето.

Погледнах към статиите, за да видя дали тези държави са изброени. Искам да кажа, ами ако двамата с Кейт ни пратеха в Йордания или някъде другаде и ни хванеха да правим оная работа в хотела щях ли да се прибера вкъщи сам? Но не успях да открия списък и реших, че е най-добре да не питам професор Абдела.

Така или иначе, Бен продължи да дрънка още известно време. Беше голям симпатяга, много любезен, много учен и съвсем искрен. Въпреки това имах чувството, че съм минал през някое от ония двустранни огледала. И че всичко това се записва от момчетата в синьо. Това място бе абсолютна лудница.

Искам да кажа, предполагам, че имаше причина за краткия курс по ислям, само че сигурно можехме да изпълним задачата си и без да сме толкова чувствителни към другата страна. Опитах се да си представя как преди десанта в Нормандия някакъв генерал казва на хората си: „Добре, войници, за утре всички да прочетете Гьоте и Шилер. И да не забравите, че утре вечер в дванайсети хангар има концерт на Вагнер. Присъствието е задължително. Довечера в стола ще се сервира немска национална кухня. Gutten appetit.“ Да бе!

— За да заловите този Асад Халил — каза ни професор Абдела, — ще ви е от полза да го разбирате. Да започнем с името му — Асад. Лъв. Ислямското собствено име не е условно, то е и характеристика на човека. Мнозина мъже и жени от ислямските страни се опитват да подражават на съимениците си.

— Значи — обадих се — трябва да търсим в зоологическите градини.

Бен намери предложението ми за смешно и се подсмихна.

— Търсете човек, който обича да убива зебри — допълни шегата той. После се вгледа в очите ми. — Човек, който обича да убива.

Никой не отговори и професорът продължи:

— Либийците са изолиран народ, дори от другите ислямски държави. Според мнозина либийци техният водач Муамар Кадафи притежава почти мистични сили. Ако Асад Халил работи пряко за либийското разузнаване, значи работи за Муамар Кадафи. Възложена му е свещена мисия, която изпълнява с религиозна страст. За разлика от либийците, палестинците са по-образовани и по-отворени. Те са интелигентни, преследват политически цели и основният им враг е Израел. Иракчаните и иранците не вярват на своите водачи. Либийците, от друга страна, обожествяват Кадафи и безпрекословно му се подчиняват, макар че той често променя политиката и враговете си. Всъщност, ако това е либийска операция, за нея като че ли няма конкретна причина. Освен да прави антиамерикански изявления, след американския въздушен удар и либийското отмъщение — взривяването на полет сто и три на „Пан Ам“ над Локърби в Шотландия, — Кадафи не е много активен в екстремисткото движение. С други думи, той смята кръвната си вражда със Съединените щати за приключила. Петното върху честта му е измито, бомбардирането на Либия, при което е загинала осиновената му дъщеря, е отмъстено. Не разбирам защо му е да подновява вендетата. Никой не му предложи обяснение и Бен каза: