Нелсън Демил - Играта на лъва

— Не, господине — отвърна Джак.

— Добре. А, още нещо. — Той погледна към мен, после към Кейт. — Помислете как бихте могли да примамите Асад Халил в капан.

— С други думи, да помисля как да използвам себе си за примамка — отвърнах аз.

— Не съм казвал такова нещо. Казах само да помислите за най-добрия начин да примамите Халил в капан. Какъвто и да е той.

— Двамата с Джон ще обсъдим този въпрос — намеси се Кейт.

— Добре. — Той се изправи. — Съжалявам, че ви провалихме неделята. — После прибави: — Джак, бих искал да поговоря с теб за момент.

Пак се ръкувахме и с Кейт излязохме навън. Някакъв тип в син костюм ни придружи до асансьора и ни пожела късмет и успешен лов.

Във фоайето ни пресрещна човек от охраната, който ни покани да седнем.

Не знаех или по-скоро не ми пукаше за какво си приказват Джак и заместник-директорът, стига да не беше за мен — а бях убеден, че имат да обсъждат по-важни неща от моята личност или поведение. Всъщност днес не се държах толкова зле и бях спечелил няколко червени точки за това, че вчера за малко да спечеля играта.

Погледнах Кейт и очите ни се срещнаха. Тук, в министерството на любовта, се забелязват дори престъпните изражения, затова не разкривахме нищо друго освен непоколебим оптимизъм. Даже не зяпах кръстосаните й крака.

Десет минути по-късно се появи Джак и ни каза:

— Тази нощ ще остана тук. Вие вървете. Ще се видим утре. Разкажете всичко на Джордж. Утре ще събера групите и ще ги информираме, ще видим дали са открили нещо, после ще решим как да продължим.

— Тази вечер с Джон ще се отбием на Федерал Плаза и ще проверим какво става — отвърна Кейт.

— Какво?

— Добре — рече Джак. — Но не се преуморявайте. Предстои ни дълго надбягване и както казва господин Кори, „вторият е първият губещ“. — Той ни погледна и заяви: — Днес се справихте много добре. — После се обърна към мен. — Надявам се, че вече имате по-добро отношение към ФБР.

— Абсолютно. Страхотни момчета й момичета. Жени де. За Бен обаче не съм сигурен.

— Бен е симпатяга — отвърна Джак. — Човекът, когото трябва да държиш под око, е Тед.

Мили Боже!

Ръкувахме се и ние с Кейт последвахме човека от охраната до подземния гараж, където се качихме на кола и потеглихме за летището.

По пътя попитах:

— Как се справих?

— Горе-долу.

— Мислех, че съм се справил добре.

— Звучи страшничко.

— Опитвам се.

— Гледай да не се пресилиш.

Асад Халил видя табела ДОБРЕ ДОШЛИ В ЮЖНА КАРОЛИНА — ЩАТЪТ НА ПАЛМИТЕ. Следващият надпис гласеше: ШОФИРАЙТЕ ВНИМАТЕЛНО й СТРИКТНО СПАЗВАЙТЕ ЩАТСКИТЕ ЗАКОНИ. Погледна часовника на таблото — 16:10. Температурата продължаваше да е двадесет и пет градуса по Целзий.

Четиридесет минути по-късно забеляза изходи за Флорънс и за междушдтско шосе 20, което водеше до Колумбия и Атланта. Беше запомнил наизуст части от пътната карта на Юга, за да може да лъже всеки, който полюбопитства. Следващата фалшива цел на пътуването му щеше да е Чарлстън или Савана.

Във всеки случай, ако се наложеше да си опресни паметта, в жабката имаше подробна пътна карта, а и винаги можеше да разчита на сателитния навигатор.

Трафикът около Флорънс се засилваше. Странно, досега Халил небе видял патрулни коли, освен в най-неподходящия момент, когато го бяха настигнали онези четири курви. Той обаче знаеше, че по пътя има необозначени полицейски автомобили.

Откакто напусна Ню Джърси, пътувате по-уверено и подражаваше на шофьорските навици на американците. Тук имаше удивително много възрастни шофьори, което рядко се срещаше в Европа или в Либия. Рефлексите на старците бяха слаби. В Америка шофираха: много жени. Невероятно, тук жените возеха мъже, което почти не можеше да се види в Европа и никога в Либия. Жените често се държаха агресивно, като курвите в Северна Каролина.

Асад Халил вярваше, че американските мъже са изгубили контрол над жените си. Той си спомни думите от Корана: „Мъжете имат власт над жените, защото аллах ги е направил по-съвършени и защото харчат богатствата си, за да ги издържат. Добрите жени са покорни. Те крият невидимите си части, защото аллах ги е скрил. Съветвайте и бийте онези жени, които не ви се подчиняват…“

Не разбираше как западнячките са успели да придобият толкова голяма власт и влияние, че да нарушат установения от Бога порядък, ала предполагаше, че е свързано с демокрацията. Кой знае защо, мислите му се върнаха към момента, в който бяха изтеглили самолета в заградената зона. Мъжът и жената, които беше видял, носеха значки и издаваха заповеди, сякаш са равни. Не бе в състояние да проумее как двама души от различен пол могат да работят заедно, да разговарят, да се докосват и навярно дори да се хранят на една маса. Още повече го удивляваше фактът, че жената е полицайка и навярно носи оръжие. Зачуди се как родителите на тези жени позволяват на дъщерите си да са толкова безсрамни и да се държат като мъже.