Нелсън Демил - Играта на лъва

Западнячките се движеха сами, разговаряха и дори спореха с непознати мъже, работеха в магазини и офиси и излагаха на показ плътта си. Спомни си историите за Содом, Гомора и Вавилон преди появата на исляма. Знаеше, че тези градове са паднали заради порочността и сексуалната разпуснатост на жените. Някой ден същата участ несъмнено щеше да сполети Европа и Америка. Как би могла да оцелее тяхната цивилизация, щом жените се държаха като курви или като роби, отхвърлили властта на своите господари? В какъвто и Бог да вярваха тези хора и дори да бяха безбожници. Той ги беше изоставил и щеше да ги унищожи. Но засега, кой знае защо, тези неморални нации бяха могъщи. Поради тази причина Асад Халил и другите като него трябваше да им въздават наказанието на аллах, докато техният Господ, Господ на Авраам и Исаак, не им донесеше спасение или смърт.

Халил продължи напред, без да обръща внимание на жаждата, която го измъчваше все повече.

Включи радиото и започна да го настройва на различни честоти. Някои станции предаваха странна музика, която наричаха „кънтри-уестърн“. По други пускаха музика, каквато бе чул по пътя на север от Вашингтон. Много канали излъчваха християнски религиозни служби. Някакъв човек четеше от християнското евангелие и еврейския завет. Акцентът и интонацията му бяха особени и Асад нямаше да разбере нито дума, ако не познаваше много от откъсите. Мъжът често преставаше да чете и започваше да говори за свещеното писание. Стори му се интересно, но го объркваше. Накрая потърси новинарски канал.

Английският на водещия беше нормален и Халил в продължение на двадесет минути слуша за изнасилвания, обири и убийства, после за политика и световните новини.

— Бюрото за пътнотранспортни произшествия и Федералното управление на авиацията направиха съвместно изявление за трагичния инцидент на аерогара „Кенеди“ в Ню Йорк — накрая каза мъжът. — Според тях нямало нито един оцелял. Федералните представители заявиха, че пилотите или са успели да приземят самолета преди да загинат от токсичните изпарения, или са програмирали компютъра за автоматично кацане, когато са разбрали, че са обречени. Федералното управление на авиацията и Бюрото за пътнотранспортни произшествия наричат трагедията „инцидент“, но разследването продължава. Вече е сигурно, че всички на борда на полет сто седемдесет и пет на „Трансконтинентал“ от Париж са мъртви. Смята се, че жертвите са триста и четиринайсет, включително екипажа. Ще продължим да отразяваме откритията по случая.

Халил изключи радиото. Разполагащите с модерна техника американци, вече със сигурност знаеха всичко, случило се на борда на боинга. Чудеше се защо се бавят да съобщят истината и подозираше, че причината е националната им гордост, както и естествената склонност на разузнавателните служби да крият собствените си грешки.

Във всеки случай, щом по радиото не съобщаваха за терористичен удар, значи не показваха снимката му по телевизията.

В Триполи бяха обсъдили алтернативни възможности за пътуване. Ала да стигне до Вашингтон със самолет означаваше да отиде на второто нюйоркско летище, наречено „Ла Гуардия“. Полицията там можеше да го залови. Същото щеше да се случи, ако либийското разузнаване се беше спряло на скоростния влак. Щеше да му се наложи да навлезе в сърцето на града, за да отиде на мястото, наречено Пенсилвания Стейшън. Така или иначе, разписанието на влаковете не го устройваше.

Що се отнасяше до придвижването от Вашингтон до Флорида, можеше да вземе самолет, но трябваше да е частен. Борис смяташе, че е опасно.

„В американската столица обръщат огромно внимание на сигурността — бе пояснил руснакът — и гражданите следят новините. Ако покажат снимката ти по телевизията или я публикуват във вестниците, могат да те разпознаят. Ще запазим частния самолет за по-късно, Асад. Ще трябва да пътуваш с кола. Това е най-безопасният начин, а и така най-бързо ще свикнеш със страната и ще имаш време да анализираш положението. Движи се бързо, но гледай да не попаднеш в капан. Довери се на преценката ми. Пет години съм живял сред тези хора. Вниманието им бързо се разсева. Смесват действителността с киното. Даже да те разпознаят, ще те вземат за телевизионна звезда. Могат да те помислят за Омар Шариф и да ти искат автограф.“

Всички се бяха засмели. Очевидно Борис презираше американския народ, ала ясно му даде да разбере, че се отнася с изключително високо уважение към американските разузнавателни служби и в някои случаи дори към местната полиция.