Нелсън Демил - Играта на лъва

— Мълчи. — Той напрегнато се заслуша и му се стори, че чува далечни викове. Наблизо изрева автомобилен двигател. Момчето припряно взе дрехите си, нахлузи туниката си, изправи се и надникна над парапета. Плъзна поглед по лагера, после нещо на хоризонта привлече вниманието му и Халил насочи очи на североизток към Триполи.

Бахира застана до него, притиснала робата към гърдите си.

— Какво има? — настойчиво повтори тя.

— Не зная. Мълчи! — Ставаше нещо ужасно, но все още не можеше да го види, макар че вече ясно го чувстваше. Той се взря в нощта. Бахира също надзърна навън.

— Стражите ли са?

— Не. Нещо… там… — После ги видя. Огнени следи в нощното небе над Средиземно море.

Тя също ги забеляза.

— Какво е това?

— Ракети. — „В името на аллах, милостивия…“ — Ракети и зенитни оръдия.

Бахира стисна ръката му.

— Асад. Какво става?

— Вражеска атака.

— Не! Не! — Тя приклекна и започна да събира дрехите си. — Трябва да се скрием в бомбоубежището.

— Да. — Халил си обу панталона и обувките, като изобщо забрави за гащетата си.

Внезапно пронизителна сирена разцепи нощта. Разнесоха се викове и от съседните къщи наизскачаха мъже. Улиците се изпълниха с шум.

Бахира се затича към стълбището, но Халил я настигна и я хвана.

— Стой! Не бива да те видят да излизаш от тази сграда. Трябва да изчакаме другите.

Тя го погледна, довери се на преценката му и кимна. Асад се върна до парапета и погледна към града.

— В името на аллах… — В Триполи изригваха пламъци и той вече чуваше и усещаше далечните взривове като тътен на пустинни гръмотевици.

После вниманието му привлече нещо друго и той видя към него да се носи тъмен силует, осветен от пожарите в столицата. Зад мъглявите очертания бълваше огромен червено-бял пламък — изгорели газове на реактивен самолет, който летеше право към лагера. Той се вцепени от ужас и дори не успя да извика.

Садъруейт отново откъсна очи от електронните дисплеи и за миг погледна навън. В мрака пред самолета разпозна Ал Азизия, която стотици пъти бе виждал на сателитни снимки.

— Готовност — каза Уигинс.

Бил върна вниманието си към екраните и се съсредоточи. След няколко секунди щяха да хвърлят бомбите. Чип започна да брои:

— Три, две, едно!

Садъруейт усети, че самолетът олеква, и започна маневри с висока скорост, за да напусне района.

Уигинс насочваше деветстотинкилограмовите лазерни бомби към определените цели.

— Търсене… — измърмори той, — добър образ… ето го… насочвам — попадение! Едно, две, три, четири. Красота.

Не можеха да чуят избухването на бомбите в лагера Ал Азизия но и двамата си представиха грохота и блясъка от експлозиите.

— Чао, господин арабино — каза Чип.

Асад не можеше да направи нищо друго, освен да гледа самолета, който се носеше към него и бълваше огън от опашката си.

Внезапно машината се издигна нагоре в нощното небе и ревът й заглуши всичко, освен писъка на Бахира Надир.

Самолетът изчезна и тътенът му заглъхна, но момичето продължаваше ли, продължаваше да крещи.

— Млъквай! — извика Халил, погледна надолу към улицата и видя, че двама войници зяпат към тях. Бързо се наведе под парапета. Бахира плачеше.

Докато Асад обмисляше следващия си ход, покривът под краката му се разтърси и го просна по очи. Наблизо се разнесе мощна експлозия. Последва втора, трета и четвърта. Той запуши уши с длани. Земята се тресеше, въздушното налягане се промени. Тъпанчетата му изпукаха и момчето отвори уста в безмълвен вик. Връхлетя го гореща вълна, небето стана кървавочервено, отгоре се посипаха камъни и пръст. „Аллах, бъди милостив. Пощади ме…“ Светът около него се разпадаше. В дробовете му не влизаше въздух. Задушаваше се. Всичко му се струваше странно тихо: после осъзна, че е оглушал. Беше се подмокрил.

Малко по малко слухът му се възвърна и той чу, че Бахира все така крещи от ужас. А после се изправи, втурна се към парапета и започна да вика към двора долу.

— Млъкни! — Халил изтича при нея и я грабна за ръката, ала Бахира се отскубна и започна да обикаля покрива, като надаваше отчаяни писъци.

В източния край на лагера избухнаха още четири експлозии.

На съседния покрив Асад забеляза мъже, които монтираха зенитна картечница. Момичето също ги видя, протегна ръце към тях и завика:

— Помощ! Помощ!

Те я чуха, но не й обърнаха внимание.

— Помогнете ми! Помощ!

Халил я хвана изотзад и я събори на бетонния покрив.

— Спри!

Бахира се съпротивляваше и силата й го удиви. Тя продължаваше да вика, освободи се от хватката му и го одра по бузите и шията.