Нелсън Демил - Играта на лъва

Уигинс видя на радарния екран двете ракети. Надяваше се, че тези съветски боклуци наистина няма да ги настигнат. Няколко секунди по-късно ги забеляза откъм дясната им страна. Издигаха се нагоре към нощното небе, оставяйки след себе си червено-оранжеви огнени следи.

Загуба на скъпо ракетно гориво — сухо отбеляза Садъруейт.

Беше ред на Чип да не отговори. Всъщност той за пръв път бе немял. За разлика от него, Бил се разбъбри за очертанията на брега за Триполи и други маловажни неща. На Уигинс му се искаше каже да млъкне.

Стигнаха до брега и под тях се простря либийската столица. Садъруейт забеляза, че въпреки въздушната атака уличните лампи продължават да светят.

— Идиоти. — Той зърна арката на Марк Аврелий и каза на Чип: — Ето я твоята арка. На югозапад.

Но Уигинс беше изгубил интерес към историята и се съсредоточаваше върху настоящето.

— Завий.

Садъруейт се отдели от формированието и се насочи към Ал Азизия.

— Как му викаха на това място?

— Кое?

— Това, на което отиваме.

Докато разкъсваше вниманието си между таблото, радара и гледката навън, Уигинс усети, че тилът му е мокър от пот.

— Мамка му! Ал Азизия!

— Да бе — отвърна Бил. — Утре ще го наричат „развалини“. — И се засмя.

Чип също се усмихна, въпреки че умираше от страх. Противосамолетни трасиращи снаряди профучаваха прекалено близо до изтребителя. Не можеше да повярва, че наистина стрелят по него. Но беше вълнуващо.

— Право към Ал Азизия — каза Садъруейт. — Приготви се.

— Готов съм. Мамка ти, Муамар.

— Асад.

Сърцето на Халил почти спря да бие.

— Сама ли си? — тихо попита той.

— Разбира се. — Бахира се приближи и го видя коленичил на молитвеното килимче.

— Наведи се — дрезгаво прошепна момчето. Тя приклекна под равнището на парапета и застана на колене до него.

— Всичко наред ли е?

— Да. Но ти закъсня.

— Трябваше да заобиколя охраната. Великият вожд…

— Да, знам. — Асад Халил погледна Бахира под лунната светлина.

Носеше широка бяла роба, обичайната вечерна дреха за млада жена. И естествено, фередже. Бе три години по-голяма от него, възраст, която повечето либийки се женеха или сгодяваха. Но баща й беше охвърлил много кандидати, а най-непримиримите бяха изгонени от Триполи. Ако неговият баща бе жив, семействата им щяха да се съгласят с брака между Асад и Бахира. Но макар и герой и мъченик, Карим Халил беше мъртъв и децата му нямаха никакво положение в обществото.

Двамата мълчаливо стояха на колене един срещу друг. Бахира сведе очи към Корана, после като че ли забеляза килимчето и погледна Асад, чието изражение сякаш й казваше: „Щом ще нарушим закона, има ли значение дали ще извършим и богохулство?“

Момичето кимна в знак на съгласие.

Бахира Надир пое инициативата и отметна булото, което скриваше лицето й. Усмихна се, но на Халил му се стори, че е засрамена, че е без фередже на по-малко от метър от мъж.

После свали шала от главата си и освободи косата си. Дългите й къдрици покриха раменете й.

Асад Халил дълбоко си пое дъх и се взря в очите й. Беше красива, помисли си той, макар че нямаше почти никаква база за сравнение. Момчето се прокашля.

— Прекрасна си.

Тя отново се усмихна, пресегна се и пое дланите му в своите.

Халил никога не бе държал женски ръце и се изненада колко са малки и нежни. Кожата й беше топла, по-топла от неговата. Освен това забеляза, че дланите й са сухи, докато неговите бяха влажни. Той се приближи до нея и усети аромат на цветя. Беше възбуден до крайност.

Като че ли нито един от двамата не знаеше какво да прави. Накрая Бахира го пусна и започна да милва лицето му. Асад последва примера й. Телата им се докоснаха. Те се прегърнаха и той усети гърдите й под робата. Едва сдържаше желанието си, но някакъв първичен инстинкт му казваше да е нащрек.

Преди да разбере какво става, Бахира се отдръпна и започна да разкопчава робата си.

Халил се заслуша, без да, откъсва очи от нея. Ако ги заловяха, са изгубени.

— Асад — чу я да казва той. — Какво чакаш?

Вече беше съвсем гола и момчето плъзна поглед по гърдите й, по венериния й хълм, по бедрата й и накрая отново ги вдигна към лицето и.

— Асад.

Той изхлузи късата си туника през главата си, събу си панталона, смъкна гащетата си до глезените и ги изрита.

Отначало Бахира избягваше да гледа напълно еректиралия му пенис, но после сведе очи към него.

Халил не знаеше какво да прави. Беше си мислил, че ще стане от само себе си. Бе му ясно каква позиция трябва да заемат, ала нямаше представа как да стигнат до нея.