Нелсън Демил - Играта на лъва

Тя отново пое инициативата и легна по гръб на килимчето, като подложи дрехите под главата си.

Асад внезапно се озова отгоре й и усети твърдите й гърди и топлата й кожа. Краката й се разтвориха и главичката на пениса му докосна топла, влажна плът. След миг наполовина беше в нея. Бахира тихо извика от болка. Той натисна още по-силно, преодоля съпротивата и проникна изцяло. Преди да успее да помръдне, хълбоците й започнаха да се надигат и спускат и след секунди Халил се изпразни.

Остана неподвижен и задъхан, но момичето продължаваше да се движи. Асад не знаеше защо го прави, след като вече го е задоволила. Тя запъшка и тежко задиша, после започна да мълви името му:

— Асад, Асад, Асад…

Халил се претърколи настрани и се отпусна по гръб, загледан в нощното небе. Луната залязваше на запад, звездите мътно сияеха над осветения лагер.

— Асад.

Той не отговори. Все още не съзнаваше напълно какво е направил.

Бахира се приближи към него така, че раменете и краката им се докоснаха, но желанието го беше напуснало.

— Ядосан ли си? — попита го тя.

— Не. — Халил седна. — Трябва да се облечем.

Момичето също се изправи и отпусна глава на рамото му.

Искаше му се да се отдръпне, но не го направи. В главата му заприиждаха мрачни мисли. Ами ако тя забременееше? Ами ако пожелаеше да го направят пак? Следващия път със сигурност щяха да ги хванат. Законът не бе ясен по някои въпроси и обикновено семейството решаваше как да се справи с този позор. Доколкото познаваше баща й, и за двамата нямаше да има милост.

— Майка ми е спала с великия вожд — без да разбира защо, рече Асад.

Бахира не отговори.

Халил мислено се изруга, че е разкрил тази тайна. Не знаеше какво изпитва към тази жена. Смътно усещаше, че отново ще я пожелае. Трябваше да се държи добре с нея. И все пак му се щеше дае някъде другаде, само не тук. Той погледна дрехите си в другия край на килимчето. В средата му забеляза тъмно петно.

Бахира го прегърна с една ръка, с другата погали бедрото му и попита:

— Мислиш ли, че ще ни разрешат да се оженим?

— Навярно — излъга Асад и сведе очи към ръката й, после видя кръвта по пениса си. Трябваше да се сети и да вземе вода за миене.

— Ще приказваш ли с баща ми? — каза Бахира.

— Да — отвърна Халил, но не знаеше дали ще го направи. Щеше да е чудесно да се ожени за Бахира Надир, дъщерята на капитан Хабиб Надир, ала можеше да е опасно да поиска разрешение от него.

Зачуди се дали стариците ще я прегледат и ще открият, че е изгубила девствеността си. — Дали щеше да забременее? Измъчваха го много въпроси, не на последно място от които дали ще бъде наказан за този грях.

— Трябва да тръгваме — рече той.

Ала Бахира остана неподвижна.

Продължиха да седят. Халил започваше да става неспокоен. Тя понечи да каже нещо, но Асад я прекъсна:

— Тихо. — Имаше чувството, че става нещо, за което трябва да знае.

Веднъж майка му бе казала, че подобно на лъва, той е надарен с шесто чувство. Отначало смяташе, че всеки е способен да усеща опасността или да разбере, че врагът е наблизо, без да вижда или чува нещо. Но постепенно откри, че притежава уникална дарба. Сега съзнаваше, че онова, което бе изпитвал през цялата вечер, няма нищо общо с Бахира или военната полиция, ала все още нямаше представа какво е. Знаеше само, че става нещо лошо.

Чип Уигинс се опитваше да не обръща внимание на трасиращите снаряди, които прелитаха покрай купола. Нямаше никакъв опит с такива ситуации. Всичко му се струваше толкова недействително, можеше да го възприеме като смъртна опасност. Той се съсредоточи върху екраните на пулта пред себе си и се прокашля.

— Две минути до целта.

— Прието.

Садъруейт знаеше, че трябва да увеличи скоростта, но щеше да остави много дълга, ясно забележима димна следа, която щеше да привлече всички оръдия към него. Не бяха очаквали толкова силов отпор.

— Увеличи скоростта, Бил — каза Уигинс.

Садъруейт се поколеба. Ако не го направеше, изтребителят, който се движеше само на трийсет секунди след него, скоро щеше да се блъсне в тях.

— Бил.

— Добре. — Той увеличи скоростта и самолетът се стрелна напред.

Садъруейт изтегли руля назад и носът се издигна нагоре. Пилотът погледна за миг над таблото и видя многобройни снаряди от лявата им страна. — Тези задници не знаят да стрелят.

Уигинс не беше толкова сигурен.

— Трийсет секунди до пускането на бомбите — съобщи той.

Бахира стисна ръката на любимия си.

— Какво има, Асад?