Нелсън Демил - Играта на лъва

Олюля се, дълбоко си пое дъх, хвърли килимчето и се втурна към дома си, като се препъваше в парчета бетон. Накрая стигна до вратата, поколеба се и влезе в предната стая.

Останките от покрива покриваха пода, рогозките и мебелите. Халил вдигна очи към небето. „В името на най-милостивия…“

Отново дълбоко си пое дъх и се опита да се овладее. До отсрещната стена бе дървеният шкаф, направен от баща му. Асад се приближи до него. Вратичките бяха отворени. Той извади отвътре фенерче и го включи.

Плъзна тънкия мощен лъч из стаята и едва сега осъзна истинските мащаби на опустошението. Поставената в рамка снимка на великия вожд все още висеше на стената и това, кой знае защо, го успокои.

Знаеше, че трябва да отиде в спалните, но не искаще да види онова, което го очакваше там. „Бъди мъж — накрая си каза Халил. — Трябва да видиш дали са живи.“

Насочи се към сводестия вход, който водеше към вътрешността на къщата. Кухнята и трапезарията бяха в същото състояние като предната стая. Кухненските съдове бяха паднали от лавиците.

Влезе в малкия вътрешен двор, от който се стигаше до спалните, спря пред вратата на стаята, която споделяше с двамата си братя, петгодишния Есам и четиринайсетгодишния Кадир. Есам бе роден след смъртта на баща им, болнаво момче, разглезено от жените в къщата. Самият велик вожд беше пратил да го прегледа европейски лекар. Кадир, само две години по-малък от Асад, бе едър за възрастта си и понякога ги взимаха за близнаци. Асад Халил мечтаеше да постъпят заедно в армията, да станат прочути воини и накрая великият вожд да ги вземе за свои помощници.

Натисна бравата, но нещо отвътре я запречваше. Опита по-силно и успя да се провре през тесния отвор.

В стаичката имаше три единични легла — неговото, скрито под парче бетон, това на Кадир, също заровено под бетонни останки, и на Есам, върху което се беше стоварил огромен мертек.

Халил се приближи до леглото на най-малкия си брат и коленичи до него. Под тежката греда лежеше смазаното безжизнено тяло на детето. Асад скри лицето си в шепи и заплака.

Накрая се овладя и се обърна към леглото на Кадир. Лъчът на фенерчето освети момчешка ръка. Той се пресегна и стисна дланта, после бързо пусна мъртвата плът.

Халил нададе протяжен жалостив стон и се хвърли върху камарата от бетон, покриваща леглото на Кадир. После осъзна, че трябва да открие другите, и се изправи.

Преди да излезе от стаята, се обърна, отново освети леглото си и втренчи очи в стоварилата се отгоре бетонна плоча.

Пресече дворчето и побутна разделената врата на спалнята на сестрите си. Тя се откъсна от пантите и падна навътре.

Деветгодишната Адара и единайсетгодишната Лина спяха на двойно легло. Адара бе весело дете и той я обичаше. Държеше се с нея по-скоро като баща, отколкото като по-голям брат. Лина беше сериозна и прилежна, истинска радост за учителите си.

Нямаше сили да насочи фенерчето към леглото им. Дълго остана със затворени очи, като се молеше, после погледна и ахна. Леглото бе преобърнато и цялата стая изглеждаше като след страшно земетресение. Задната външна стена беше отнесена и във въздуха се носеше остър мирис на експлозив. Бомбата се бе взривила недалеч оттук. Всичко беше овъглено и разкъсано на парченца.

Той направи няколко крачки напред и се закова на място. Лъчът осветяваше откъсната глава с почерняло лице и почти напълно изгоряла коса. Не знаеше дали е на Лина, или на Адара.

Халил се обърна, втурна се към вратата, препъна се, падна, запълзя на четири крака и усети, че докосва кости и плът.

После се озова свит на кълбо на двора. Не можеше да помръдне.

В далечината чуваше сирени, коли, викове и женски вой. През следващите няколко дни щеше да има много погребения.

Асад лежеше на земята, вцепенен от мъка по братята и сестрите си.

Накрая се опита да стане, но само успя да се примъкне до майчината си стая. Вратата я нямаше — от нея не бе останала и следа.

Изправи се и влезе. По пода почти нямаше останки и покривът беше издържал, макар че всичко изглеждаше като преместено към отсрещната стена. Завесите и капаците бяха изтръгнати от двата тесни прозореца от невероятен взрив.

Халил бързо се приближи до леглото. И я видя да лежи там, цялата покрита със сив прах.

Отначало му се стори, че спи или че просто е припаднала от удара на леглото в стената. Ала после забеляза кръвта около устата и ушите й. Спомни си, че собствените му тъпанчета едва не се бяха пръснали от бомбите. Знаеше какво се е случило с майка му.