Нелсън Демил - Играта на лъва

Халил не е взел лични вещи от Фил и Питър — каза Кейт. — Нито паспортите и документите, дори портфейлите.

Отворих портфейла на Горман и видях около двеста долара в брой малко френски франкове.

— Не е взел и парите на Горман — отвърнах аз. — С това иска да ни покаже, че разполага с много средства в Америка и че можем да са ги задържим. — Замълчах, после прибавих: — Има документи и мангизи. Освен това косата му вече е руса и е жена.

— Но обикновено взимат всичко и го показват на приятелите си.

Или на шефовете си.

— Този тип е професионалист, Кейт. Не иска да го пипнат със сигурни улики.

— Обаче е взел пистолетите — отбеляза тя.

— Трябвали са му.

Кейт кимна и прибра всичко в куфарчетата.

— Бяха добри хора.

Виждах, че е разстроена. Горната й устна трепереше. Отново набрах номера на Фостър.

— Пистолетите и резервните пълнители на Фил и Питър липсват — осведомих го аз. — Да. Но документите им са тук. Освен това човекът от отдел „Произшествия“, който пръв се е качил на борда, е прострелян в челото. Точно така. Оръжието на убийството навярно е един от изчезналите глокове. — Набързо му разказах откритията ни. — Смятай престъпника за въоръжен и много опасен. — После затворих.

Започваше да става топло и се носеше слаба неприятна миризма. Някои от труповете отделяха газове.

Кейт се върна при мъжа с белезниците и докосна лицето и шията му.

— Определено е по-топъл. Умрял е само преди около час, ако не и по-малко.

Опитвах се да подредя мозайката, но някои парчета от нея бяха пръснати из самолета, а други бяха чак в Либия.

— Тогава как е умрял? — попита Кейт, после разтвори сакото му, но кървави петна нямаше. Тя го наведе напред, за да потърси рани на гърба му. До този момент удобно отпусната назад, главата му неестествено се наклони настрани. Кейт я завъртя и каза:

— Вратът му е счупен.

По спиралното стълбище се качиха две ченгета от отдел „Произшествия“.

— Кои сте вие? — попита единият.

— ФБР — отвърна Кейт.

Дадох му знак да се приближи.

— Този човек тук и онзи зад него са федерални агенти — казах, а мъжът с белезниците е техен арестант. Разбирате ли?

Той кимна.

— В лабораторията на ФБР ще имат нужда от снимки и всичко останало, така че трябва да оставим всичко както си е.

— Къде е Макгил? — попита ченгето и ме погледна. — Изгубихме радиовръзка. Да сте виждали тук някой от нашите?

— Не — излъгах го. — Само мъртъвци. Може да е долу. Добре, да излизаме оттук.

Двамата с Кейт взехме куфарчетата и всички се запътихме към стълбището.

— Възможно ли е самолетът да се е приземил сам? На автопилот? — попитах едното от ченгетата.

— Да… възможно е… но… божичко, наистина ли смятате, че всички са мъртви?… Да… прекъсването на връзката…

Двамата полицаи заговориха като картечници. Чух думите „радиовръзка“, „реактивни струи“, „токсични изпарения“, „саудитска история“ и името Анди. Предположих, че става дума за Макгил.

Когато слязохме в коридора на долната палуба, се обърнах към един от полицаите:

— Моля, застанете тук и не пускайте никой да се качва горе, докато не пристигнат от лабораторията на ФБР.

— Ясно.

Завесите на първа и втора класа бяха дръпнати. Вътре нямаше никого, но хората продължаваха да се трупат на стълбите край вратите.

Под краката си усещах и чувах тропот — работниците опразваха товарното отделение.

— Престанете да разтоварвате багажа и накарайте всички да на пуснат самолета — казах на едно ченге от Транспортна полиция.

Влязохме в първа класа. Седалките бяха двайсет, повечето свободни. Набързо претърсихме отделението. Макар че исках да свършим и да слезем от боинга, ние бяхме единствените федерални агенти на местопрестъплението — единствените живи федерални агенти — и трябваше да съберем колкото се може повече информация. Докато оглеждах наоколо, Кейт каза:

Мисля, че Халил е обгазил целия самолет.

Така изглежда.

И е имал съучастник. Нали някой трябва да е донесъл онези две кислородни бутилки.

— Едната с кислород, другата не.

— Да, ясно. — Тя ме погледна. — Не мога да повярвам, че Фил и Питър са мъртви… и че Халил… че сме го изпуснали.

Хрумна ми, че има стотици по-лесни начини за проникване в страната. Но този тип — Асад Халил — беше избрал най-невероятния, който можех да си представя. Наистина бе скапаняк. И беше на свобода в Америка. Лъв в града. Дори не ми се мислеше какво ще направи.

— Точно под носа ни — каза Кейт. — Убил е над триста души още преди да е кацнал.