Нелсън Демил - Играта на лъва

— Добре, слушай сега. Трябва да стигнем до западния край на летището, където са всички служебни сгради. По най-прекия и най-бърз път.

— Хм, околовръстното…

— Не. По най-бързия и най-прекия. През пистите. Давай.

Той се поколеба.

— Не мога да пресичам пистите, освен ако не получа разрешение от кулата. Ставрос е бесен…

— Случаят е десет-тринайсет. — „Което означаваше ченге в беда“.

Симпсън веднага настъпи газта.

— Какво е десет-тринайсет? — попита Кейт.

— Почивка за кафе.

След като се отдалечихме от спрелите автомобили, казах на хлапето:

— А сега се направи на самолет и набери скорост за излитане.

Той натисна педала докрай и големият шевролет „Каприс“ се понесе по гладката писта. Симпсън взе радиостанцията и обясни на кулата какво прави. Диспечерът още малко и щеше да получи инфаркт.

Междувременно аз извадих клетъчния телефон и пак набрах „Конквистадор“, но пак не получих отговор.

— Мамка му! — Свързах се с Фостър. — Джордж, опитвам се да обадя на Ник… Да… Добре, отивам. Ако стигнеш пръв, внимавай, че Халил се е насочил натам. Точно това казах. Взел е палците на Фил и Питър… Да. Правилно ме чу. Прибрах мобифона в джоба си и казах на Кейт:

— И Джордж не е успял да се свърже.

— Господи! — промълви тя. — Надявам се да не сме закъснели.

Колата летеше със сто и шейсет километра в час.

В далечината видях старата сграда, в която се намираше клуб „Конквистадор“. Искаше ми се да кажа на Симпсън, че вече няма нужда да бърза, но не можех да го направя. Вече се движехме със сто седемдесет и пет. Предните колела започнаха да играят, но той като че ли не забелязваше. Ал погледна към мен и аз му казах:

— Внимавай в пътя.

— В пистата.

— Няма значение. Виждаш ли оная продълговата стъклена сграда? Намали скоростта, намери сервизен път и се насочи към нея.

— Ясно.

Когато пистата свърши, пред нас се появи телена ограда. Порталът се намираше на стотина метра от мястото, което ме интересуваше. Симпсън неочаквано зави и колата за няколко секунди се изправи на две колела, после тежко тупна на земята и подскочи.

Хлапето свали крак от педала, но не спря. Понесохме се право към сградата. Шевролетът профуча през оградата все едно че изобщо я нямаше.

Когато излязохме на асфалта, Симпсън натисна спирачките и с мъка удържа волана. Автомобилът поднесе и се завъртя, после спря на около три метра от входа. Скочих навън и му казах:

— Не позволявай на никого да напуска сградата. Престъпникът е въоръжен.

Извадих патлака си и се затичах към вратата. По пътя забелязах откъм отсрещната страна на паркинга да се приближават колите, които ни бяха чакали на портал 23. Освен това наблизо видях мотокар на „Трансконтинентал“. Мястото му не беше тук, но се досещах каква е причината за присъствието му.

Кейт ме изпревари и се втурна в сградата с изваден пистолет. Последвах я и й казах:

Покрий асансьорите. — После бързо се заизкачвах по стълбището.

Спрях точно преди коридора, надзърнах и продължих до „Конкистадор“. Притиснах гръб до стената, така че да съм извън обсега на камерата, чиито монитори бяха във всички помещения на клуба.

Пресегнах се и допрях десния си палец до скенера. Вратата се отвори. Знаех, че отново ще се затвори след три секунди и като предпазна мярка ще остане затворена в продължение на три безкрайни минути, освен ако някой отвътре не дезактивира системата. Затова в последния момент се вмъкнах в рецепцията, приклекнах и започнах да въртя автоматичния си пистолет във всички посоки.

Нанси Тейт не беше на мястото си, но видях стола й в дъното. Телефонът й настойчиво звънеше. Като не откъсвах гръб от стената, заобиколих дългия плот и я открих на пода с дупка от куршум в челото. Около главата й се бе събрала локва кръв. Това не ме изненада, но ме разгневи. Помолих се Асад Халил все още да е в клуба.

Знаех, че трябва да съм готов да покрия и двете врати, които извеждаха от рецепцията. Само след няколко секунди зърнах Кейт на монитора върху плота на Нанси. Зад нея бяха Джордж Фостър и Тед Наш. Протегнах ръка и натиснах бутона за вратата.

— Чисто е! — извиках.

Тримата нахлуха вътре, насочили пистолетите си напред. Бързо ги информирах за положението:

— Нанси е на пода ей там. Огнестрелна рана в главата. Ние с Кейт ще влезем в оперативния център, вие двамата проверете от другата страна. Подчиниха се и изчезнаха в коридора, който водеше към килиите и стаите за разпит.

Почти без да взимаме предпазни мерки, двамата с Кейт влязохме в оперативния център. Струва ми се, разбирахме, че Асад Халил отдавна се е изпарил.