Нелсън Демил - Играта на лъва

— Добре.

Продължихме да седим зад скалата. Кръвта ни изтичаше, но не татъчно, за да привлече акули или там каквото се въдеше из тия места. Асад Халил беше странно тих и това започваше да ми лази по нервите. Искам да кажа, тоя задник можеше да се промъква през храсталаците на пет метра от нас.

— Ще стрелям няколко пъти, за да привлека вниманието — казах аз.

— Не. Ако дойдат хора от Секретната служба, Халил ще ги очисти. Не искам да ми тежат на съвестта. Не ни заплашва опасност. Никъде няма да мърдаш.

Не бях сигурен, че не ни заплашва опасност, обаче останалото ми се стори логично. Затова Джон Кори, човек на действието, остана на мястото си.

— Навярно ако привлека вниманието на Тед, двамата с Халил ще си устроят състезание по стрелба — след около минута казах аз.

— Тихо. Вслушвай се за шум от храстите.

— Добра идея.

Кейт се изхлузи от червеното си сако, подгизнало от течност с горе-долу същия цвят, и завърза ръкавите около кръста си, за да направи нещо като турникет.

После започна да търси нещо в джобовете си.

— Ще се обадя в мотел „Сий Скейп“ и ще им обясня положението, за да могат да съобщят на Секретната служба тук и… Не мога да открия клетъчния си телефон!

Опа.

Заопипвахме земята около себе си. Кейт се пресегна прекалено далеч наляво и пръстта на няколко сантиметра от ръката й избухна.

— Боже мой, усетих как куршумът одрасква пръстите ми… но… всъщност не ме улучи… усетих топлина или нещо…

— Тоя тип е невероятен стрелец. Все пак къде е мобифонът?

Тя отново затършува из джобовете на сакото и панталона си.

— Сигурно е изпаднал, докато се търкаляхме. По дяволите!

Погледнахме към покрития с храсти склон пред нас, но нямаше начин да разберем къде е мобифонът. Пък и със сигурност нямаше да отидем да го търсим.

Отново напрегнахме слух. В известен смисъл се надявах копелето наистина да идва насам, защото трябваше да заобиколи скалата или да се покатери отгоре й и щяхме да го чуем. Но можеше да опише по-широк кръг и тогава изобщо нямаше да го забележим. Вече не се чувствах в безопасност от тази страна на камъка.

— Съжалявам за телефона — каза Кейт.

— Вината не е твоя. Май и аз трябва да си взема мобифон.

— Чудесна идея. Ще ти купя.

На около четиристотин метра прелетя хеликоптер, но пилотът не ни видя. Детекторите му също не ни засякоха. Халил не стреля по него, което ме наведе на мисълта, че Асад Халил си е тръгнал — или че иска единствено нас. Виж, това вече беше обезпокоителна мисъл.

Така или иначе, накрая ми писна от глупости. Съблякох си сакото и преди Кейт да успее да ме спре, бързо се изправих и го размахах отстрани като матадор. За разлика от матадорите обаче, аз светкавично се избавих от сакото и се хвърлих зад скалата точно навреме, за да чуя тихото изжужаване.

— Мисля, че все още е сред дърветата — отбелязах.

— И как разбра?

— Изстрелът дойде оттам и се забави с половин секунда, като че ли е на стотина метра от нас.

— Измисляш ли си?

— Нещо такова.

Е, играта на нерви продължи. Точно когато си мислехме, че Халил ще спечели, господин Железният убиец се нервира и пак откри огън. Тоя мръсник се забавляваше, като ръсеше куршуми по скалата и ни обсипваше с парченца камък.

Изпука цял пълнител, после презареди и започна да стреля от двете ни страни. Експлодиращата пръст, оставяща след себе си малки кратери, направо ме хипнотизира.

— Тоя тип е задник — информирах Кейт.

Тя не отговори.

— Къде се е научил да стреля така?

— Ако имах пушка, щях да му покажа какво се казва точен мерник — заяви Кейт. После прибави: — А ако имах бронирана жилетка, сега кръвта ми нямаше да изтича.

— Вземи си бележка за другия път. — Хванах ръката й и я стиснах. — Как си?

— Добре… адски ме боли.

Дръж се. Все някога ще му писне да си играе с пушката.

— А ти как си?

— Имам си нова рана, с която да се перча пред гаджетата.

— Какво ще кажеш за още една?

Отново стиснах дланта й и тъпо изтърсих:

— Неговата и нейната рана.

— Изобщо не е смешно. Това гадно нещо пулсира.

Развързах ръкавите на сакото й, проврях ръка зад гърба й и внимателно опипах изходната рана. Тя извика от болка.

— Започва да се съсирва. Опитай се да не мърдаш, за да не счупиш коричката. И продължавай да притискаш входната рана с кърпичката.

— Зная, зная, зная. Господи, как боли!

— Знам. Случвало ми се е. — Стегнах сакото на кръста й.

На Халил му хрумна нова идея и започна да стреля по по-малките скали наоколо. Навсякъде се разхвърчаха камъни.