Нелсън Демил - Играта на лъва

— Скрий си лицето между коленете — казах на Кейт. — Упорито копеленце, а?

Тя се наведе надолу.

— Явно наистина не те харесва, Джон. Вдъхновяваш го да надхвърля собствената си находчивост.

— Обикновено оказвам такова въздействие върху хората.

Внезапно усетих остра болка в дясното си бедро и разбрах, че ме е улучил рикоширал куршум.

— По дяволите!

— Какво има?

Опипах мястото и открих, че панталоните ми са раздрани. Спуснах ръка на земята и вдигнах все още топлия куршум.

— Седем цяло шейсет и два милиметров, стоманена обвивка, военно производство, навярно от М — 14, модифицирана като снайперистка пушка с оптични мерници за нощна и дневна стрелба, плюс заглушител и филтър за светлина. Точно като оная на Джин.

— На кой му пука?

— Просто се опитвам да завържа разговор. — Замълчах, после прибавих: — И точно като оная на Тед.

Известно време поседяхме в мълчание, като се опитвахме да изхвърляме разни глупави мисли от главите си. Накрая аз се обадих:

— Разбира се, М-14 е сравнително често срещано оръжие я не намеквах нищо, като споменах, че Тед случайно има такова.

— Можеше да ни убие при самолетния фар — отвърна Кейт.

— Не би ни очистил толкова близо до мястото, където ни остави Джин — параноично отбелязах аз.

Разбира се, не мислех, че се опитва да ни убие Тед. Той не би направил. Тед искаше да дойде на сватбата ни. Нали така? Но никога не знае. Прибрах куршума в джоба си.

Настъпи затишие и аз реших, че който и да е стрелял, вече си е отишъл. Само че нямах намерение да проверя.

Чувах, че в далечината кръжат хеликоптери, и се надявах, че най-после някой от тях ще ни забележи.

Въпреки болката в хълбока започнах да се унасям. Бях напълно изтощен и обезводнен, затова си помислих, че бълнувам, когато чух телефонен звън. Отворих очи.

— По дяволите, какво…

С Кейт погледнахме надолу към склона, където звънеше мобифонът. Все още не го виждах, но имах представа къде е. Беше точно пред нас, така че ако изтичах до него, скалата щеше да ме скрива от Халил. Може би.

Преди да реша дали искам да рискувам, звънът спря.

— Ако успеем да го вземем, ще можем да повикаме помощ — казах аз.

— Ако се опитаме да го вземем — отвърна Кейт, — вече няма да имаме нужда от помощ.

— Права си.

Мобифонът отново иззвъня.

Установен факт е, че снайперистът не може постоянно да гледа през оптичния мерник без да се умори, така че трябва да си почива. Навярно в момента Халил си почиваше. Всъщност може би тъкмо той ни се обаждаше. Не можеше едновременно да стреля и да приказва. Нали така?

Хвърлих се напред, за две секунди изминах петте метра, открих звънящия телефон, грабнах го, завъртях се на пети и се втурнах обратно. Преди да стигна до скалата, го метнах на Кейт, която го хвана. Блъснах се в камъка, обърнах се и се свлякох на земята, като се чудех защо все още съм жив.

Кейт държеше телефона до ухото си и слушаше. После каза:

— Майната ти… Не ми обяснявай какви приказки не били прилични за жени. Майната ти!

Имах чувството, че не е Джак Кьоних.

Тя притисна мобифона към гърдите си.

— Или си много смел, или си глупав. Как можа да го направиш, без да се посъветваш с мен? Да не предпочиташ да си мъртъв, отколото женен? А?

— Извинявай, кой се обажда?

Тя ми подаде телефона.

— Халил иска да ти каже чао.

Спогледахме се — засрамени, струва ми се, от подозрението, че се е опитвал да ни убие Тед Наш, собственият ни сънародник. Трябваше да се откажа от тая работа.

— Най-добре да си смениш номера — казах аз, после вдигнах мобифона към ухото си. — Кори слуша.

— Ти си голям късметлия — каза Асад Халил.

— Господ ме пази.

— Най-вероятно. Рядко ми се случва да не улуча.

— Всички изживяваме кофти дни, Асад. Прибери се вкъщи и се поупражнявай.

— Възхищавам се на смелостта и чувството ти за хумор пред лицето на смъртта.

— Много ти благодаря. Виж, защо не вземеш да слезеш от онова дърво? После можеш да оставиш пушката на земята и да се приближиш с вдигнати ръце. Ще се погрижа властите да се отнесат справедливо с теб.

Той се засмя.

— Не съм на дърво. Пътувам си за вкъщи. Просто исках да се сбогувам с теб и да ти напомня, че ще се върна.

— С нетърпение очаквам пак да се срещнем.

— Майната ти.

— Религиозен човек не би трябвало да говори така.

— Майната ти.

— Не, ти върви на майната си, Асад. И изчукай оная камила, дето си я яхнал.

— Ще те убия. Ще убия и курвата, която е с теб, дори да ми трябва цял живот.