Нелсън Демил - Играта на лъва

Асад Халил усети, че сърцето му се разтуптява, и се помоли на Господ да му помогне да се овладее. Пое си дълбоко дъх и затвори очи. Разбираше, че този човек е убил семейството му. Представи си братята си Есам и Кадир, сестрите си Адара и Лина и майка си, която му се усмихваше от рая, прегърнала четирите си деца. Фарида кимаше и устните й се движеха. Той не чуваше какво казва, но знаеше, че тя се гордее с него и го окуражава да отмъсти за гибелта им.

Замисли се за Бахира и внезапно го осени, че за нейната смърт всъщност е виновно чудовището, което седеше до него.

Ще ми се да ми бяха възложили къщата на Кадафи — обади се Садъруейт. — За нея отговаряше Пол, копелето му недно. Искам да кажа, не бяхме сигурни, че оня арабски гъз ще е във военния лагер, но момчетата от разузнаването смятаха така. Не е позволено да убиваме държавни глави. Някакъв тъп закон — струва ми се, че го подписа оня путьо Картър. Глупости. Можеш да бомбардираш цивилни но не можеш да очистиш големия шеф. Обаче на Рейгън му искаше и ни прати да му светим маслото. Оръжейник на Пол беше Джим, дето живее на Лонг Айланд. Пол без проблем намери къщата на Кадафи и Джим пусна бомбата отгоре й. Ама скапаният Кадафи спял в скапаната си шатра… Разказах ли ви го вече? Както и да е, размина му се само с едно насиране в гащите. Асад Халил отново дълбоко си пое дъх.

— Но споменахте, че загинала дъщеря му, нали?

— Да… кофти работа. Обаче скапаният живот обикновено си е такъв. Нали? Искам да кажа, опитали са се да убият Хитлер с бомба, хората около него станали на каша, ама на скапания Хитлер само дето му бил опърлен мустакът. Момиченцето беше убито, нашият имидж пострада, а оня боклук си остана жив.

Халил не отговори.

— Разказах ли ви за другата ескадрила? Момчетата имаха няколко цели в Триполи и една от тях беше френското посолство. Вижте сега, никой никога не го е признавал и се предполага, че е грешка, ама един от нашите пичове хвърли бомбата право в задния им двор.

Не искахме да убием никой, пък и беше през нощта, така че нямаше никой. Обаче си помислете — улучваме къщата на Кадафи, пък той се оказва в задния двор. Нарочно улучваме задния двор на френското посолство, но там няма никой. Разбирате ли какво искам да кажа? Ами ако се беше случило обратното? Онази нощ аллах е бдял над оня гъз. Странна работа.

Асад се разтрепери. Ако бяха на земята, щеше да убие това богохулно куче с голи ръце. Той затвори очи и се помоли.

— Искам да кажа — продължаваше Садъруейт, — французите са ни приятели, съюзници, ама тогава ни извъртяха курвенски номер и не ни пуснаха над своя територия, затова им дадохме да разберат, че когато пилотите летят по-дълго и са малко уморени, могат да се случат инциденти. — Той се разхили. — Просто инцидент. Excusez moi. Голяма работа беше Рони. Такъв човек ни трябва в Белия дом. Буш е бил пилот изтребител. И знаете ли какво му се случило? Японците го свалили над Тихия океан. Ама и той беше пич. После дойде оня пъзльо от Арканзас… интересувате ли се от политика?

Халил отвори очи.

— Като гост във вашата страна, не коментирам американската политика.

— Ами? Да, ясно. Както и да е, скапаните либийци си получиха заслуженото за бомбата в оная дискотека.

Асад помълча малко, после отбеляза:

— Това се е случило толкова отдавна, а вие, изглежда, ясно си го спомняте.

— Да… е, битките трудно се забравят.

— Сигурен съм, че либийците също не са забравили.

Садъруейт се засмя.

— Определено. Нали знаете, арабите имат дълга памет. Искам да кажа, две години след като им пуснахме бомбите, те взривиха оня самолет на „Пан Ам“.

— Както се казва в еврейското писание, око за око, зъб за зъб.

— Да. Изненадах се, че не им го върнахме тъпкано. Така или иначе, оня слабак Кадафи накрая предаде типовете, дето са сложили бомбата. Виж, това вече ме гръмна. Какви ги върши?

— Какво искате да кажете?

— Ами, тоя боклук трябва да е скрил някой фокус в ръкава си. Нали разбирате? Какво ще спечели, като предаде двама от собствените си хора, на които е заповядал да сложат бомбата?

— Навярно са му оказали натиск да окаже съдействие на Международния съд — отвърна Халил.

— Ами после? За да не си развали отношенията с арабските терористи, отива и прави нов номер. Нали разбирате? Случилото се със самолета на „Трансконтинентал“ е дело на Кадафи. Заподозреният е либиец. Нали така?

— Не съм запознат с този случай.

— И аз, честно казано. Журналистите са лъжливи копелета.

— Но може да сте прав, че с този терористичен акт либийците си отмъщават за въпросните двама свои граждани — прибави Асад. — Или пък смятат, че не са си отмъстили достатъчно за въздушния удар.