Нелсън Демил - Играта на лъва

— Въпреки това всичко може да е част от плана. Тези хора са абсолютно безмилостни.

Замислих се.

— Защо им е да ни лъжат, че Асад Халил е отишъл в Пърт Амбой с такси?

— За да престанем да го търсим в Ню Йорк.

— Преиграваш. Ако беше видяла Фади Асуад, щеше да разбереш, че казва истината. Гейб също смята така, а аз вярвам на инстинкта му.

— Фади е казал истината за онова, което знае. Това не доказва, че в таксито е бил Халил. Но ако е така, значи франкфуртското убийство е само за заблуда.

— Точно така. — Рядко ми се е случвало да провеждам анализ с гол колега от другия пол и не е толкова приятно, колкото навярно изглежда. Но все пак е по-добре, отколкото съвещание на дълга заседателна маса. — Е, спасих те от няколко седмици в Европа с Тед Наш — казах аз.

— Тъкмо затова мисля, че си съчинил всичко. За да ме върнеш тук. Усмихнах се.

Тя помълча няколко секунди, после попита:

— Вярваш ли в съдбата?

Замислих се. Случайната ми среща с двама латиноамерикански господа на Западна 102 — ра улица преди година беше предизвикала поредица от събития, които доведоха до пенсионирането ми, до постъпването ми в Антитерористичната спецчаст и накрая до този момент. Не вярвам в предопределението, съдбата, шанса и късмета. Вярвам, че нашият живот се управлява от съчетание от свободна воля и хаос, че светът е нещо като разпродажба на дамско облекло. Във всеки случай, човек постоянно трябва да е нащрек, готов да упражни свободната си воля сред все по-хаотична и опасна среда.

— Джон?

— Не, не вярвам в съдбата. Мисля, че не сме били предопределени да се срещнем и да правим любов в твоя апартамент. Срещата ни беше случайна, сексът беше твоя идея. Страхотна идея, между другото.

— Благодаря. Твой ред е да ме сваляш.

— Знам правилата. Винаги пращам цветя.

— Прескочи цветята. Просто се дръж мило с мен пред хора.

Имам един приятел писател, който е познавач на жените и веднъж ми каза: „Мъжете разговарят с жените, за да могат после да се чукат с тях, а жените се чукат с мъжете, за да могат после да разговарят с тях“. Това, изглежда, се отнася за всички, но не съм сигурен колко трябва да приказвам след секс. С Кейт Мейфилд отговорът явно бе „много“.

— Джон?

— А… ако съм мил с теб, хората ще започнат да шушукат. Добре. И другите идиоти ще стоят настрана. Какви други идиоти? Освен Наш?

— Няма значение. — Тя се отпусна назад, вдигна крака на масичката, протегна се и се прозя. — Господи, колко е хубаво! Постарах се. Имам предвид храната.

— О. — Погледнах дигиталния часовник на видеото. — Трябва да тръгъгвам.

— Как ли не. Толкова отдавна не съм спала през нощта с мъж, че не си спомням кой кого завиваше.

Изхилих се. Кейт Мейфилд ме привличаше с това, че пред хората изглеждаше и се държеше като девственица, но тук… е, ясна ви е картинката. Това възбужда някои мъже и аз съм от тях.

— Нямам четка за зъби — казах й.

— Имам един от ония мъжки несесери, дето ги раздават в бизнес — класа.

— От кои линии? Обичам несесерите на „Бритиш Еъруейс“.

— Мисля, че е от „Ер Франс“. Вътре има презерватив.

— Като става дума за това…

— Довери ми се. Аз работя за федералното правителство.

Това може би беше най-смешното нещо, което бях чувал от месеци.

Тя включи телевизора и легна на дивана с глава в скута ми. Погалих гърдите й, което накара хидравличния ми кран да се надигне. Кейт проточи шия напред и каза:

— Още няколко сантиметра по-високо, моля — след което се засмя. Докъм два през нощта изгледахме много повторения на новините, плюс няколко специални предавания за онова, което вече се наричаше „Терористичен удар срещу полет 175“. Мрежите очевидно се опитваха да не споменават името на основния си рекламодател — „Трансконтинентал“. Всъщност, колкото и странно да изглежда, по един от каналите пуснаха реклама на „Трансконтинентал“, показваща весели пътници във втора класа. Мисля, че статистите им са лилипути, така че седалките да ти се струват по-големи. Освен това обърнете внимание, че в рекламите никога не показват арабски пасажери.

В специалните предавания бяха събрани събеседници от всички кътчета на света и дрънкаха разни глупости за глобалния тероризъм, историята на средноизточния тероризъм, Либия, ислямските екстремисти, цианидния газ, автопилотите и така нататък, и така нататък.

Към три се оттеглихме в спалнята, като взехме със себе си кобурите с пистолетите си.

— Спя гол — казах аз, — но винаги въоръжен.