Нелсън Демил - Мейдей

Бери прегледа съобщенията, които висяха от ръката му.

— Като че ли всичко е тук. Извърна се и се загледа през предното стъкло. В тъмното мокро стъкло се оглеждаше отражението на Шарън, застанала зад него. Тя държеше пред себе си разпечатката и препрочиташе съобщенията. Бери остана известно време загледан в нея. Наблюдаваше позата, движенията, израженията на лицето й.

Шарън сгъна разпечатката.

— Трябва да се върнем, за да разобличим тези хора.

Бери кимна. Ако се разбият, а кабината на самолета бъде унищожена, или потъне на дъното на океана, разпечатките вероятно няма да оцелеят. Обърна се към Крендъл.

— Дай ми ги. И намери спасителни жилетки за тримата.

Крендъл отвори торбата и им раздаде оранжевите жилетки. Бери и Линда веднага облякоха по една. Шарън последва примера им. Отвори аварийния шкаф, извади комплект за първа помощ и се зае да промие една малка порезна рана на челото на Линда. После се приближи до Бери.

— Не мърдай. Имаш много охлузвания и порязвания.

Бери я изчака да намаже с антисептична паста ръцете и лицето му.

— Откъде взе това?

— От аварийния шкаф.

— Какво още има там?

— Не много. По-голямата част от оборудването за спешни случаи се намира в пътническите салони и кабината. — При споменаването на думата салон Крендъл погледна към вратата на кабината. След последните събития бе забравила напълно за хората от другата й страна.

Бери й подаде разпечатките.

— Прибери ги във водоустойчивия джоб на спасителната жилетка на Линда. Опитай се да ги завиеш така, че да не се намокрят.

Шарън Крендъл разбираше, че той се опитва да се подготви за най-лошото. Приближи се до шкафа зад стола на контрольора, извади оттам два предмета и ги показа на Бери.

— Това е водоустойчив фенер. А това са противопожарни ръкавици от азбест.

Бери се усмихна.

— Много добре.

Крендъл разви долната капачка на фенера, извади батериите и пъхна разпечатките в празния цилиндър. Отново зави капачката и прибра фенерчето в азбестовата ръкавица. Взе бинт от аптечката, здраво овърза целия пакет, след което го прибра в джоба на жилетката на Линда и затвори ципа.

— Линда, знаеш, че това е важно. Ако нещо се случи с нас, покажи този пакет на…

— Някой полицай — прекъсна я момичето. Крендъл се усмихна.

— Да. На полицай. Кажи му, че е много важно. Тя кимна.

Шарън Крендъл се облегна назад в стола на втория пилот.

Бери се присегна и хвана ръката й.

— Никой не би могъл да твърди, че не си си изработила честно заплатата по време на този полет — рече й той.

Тя стисна ръката му и се усмихна.

— Когато те видях да се качваш на борда, си помислих: От този мъж би излязъл добър пилот…

— Забелязала си ме когато се качих на борда?

— Ами… носеше сини чорапи с кафяви обувки. Двамата се разсмяха, а след това Шарън отново се облегна назад, заслуша се в двигателите, усети вибрациите, породени от равномерното им бумтене. Обърна се към Бери.

— Джон, можеш ли да го приземиш?

Бери погледна през предното стъкло. Дъждът бе намалял, небето започваше да изсветлява. Океанът под тях изглеждаше поукротен. Той погледна към метеорологичния радар. Не беше сигурен, но му се стори, че времето пред тях се прояснява.

— Зависи от метеорологичните условия в Сан Франциско. — Знаеше също така, че много зависи и от неговите умения и способности. Погледна индикаторите за горивото. — Зависи, разбира се, и от горивото. Форсиращите дюзи изядоха голяма част от него. А и сега, като летим на тази височина, правим голям преразход. Не можем да си позволим обаче да изгорим много гориво, за да се издигнем високо, само за да установим, че времето там е лошо.

— Мислиш ли, че разполагаме с достатъчно гориво, за да се приберем?

— Не зная. Неизвестните са твърде много. Но съм готов да се обзаложа на една вечеря с теб, че поне ще зърнем брега преди да останем без гориво.

Бери се усмихна, за да прикрие истинските си чувства. Даваше си сметка, че това е облог на страхливец.

— А аз се обзалагам, че ще ни приземиш на летището. Искам да отидем в ресторант Четирите сезона в Ню Йорк.

Бери кимна.

— Добре. — А после усмивката му помръкна. — Слушай, ако се наложи да се приводним в океана, ще го разбера предварително и ще разполагаме с достатъчно време, за да се приготвим. Това ще стане близо до брега, което означава, че би трябвало да ни забележат и приберат. — Бери се питаше дали ще паднат в зона на корабоплаване. Помисли за възможността да бъдат нападнати от акули, но не знаеше със сигурност дали има много акули по Западното крайбрежие. Искаше да попита, но реши да изчака докато наближат. Колкото повече мислеше за възможността да се приводнят в океана, толкова повече се убеждаваше, че това ще бъде начало, а не край на проблемите им. Нещо друго обаче не му даваше мира. Дори и едно благополучно кацане в Сан Франциско може би също нямаше да сложи край на изпитанията им. — Шарън, трябва да изготвим някакъв план за действие. Трябва предварително да решим как ще се държим, след като кацнем в Сан Франциско.