Нелсън Демил - Мейдей

— Както виждам, вече не се измъчвате от угризения заради стотиците пътници, които потопихме в оня Стратън. Какво? Цивилните май не се броят, а?

Хенингс подпря ръце на конзолата и се наведе напред, доближавайки се до Слоун.

— Не може да не знаеш старата поговорка, че трима души могат да опазят една тайна, само ако двама от тях са мъртви. Погледна Слоун право в очите. — Аз ли съм следващият?

— Не ставайте смешен! Хенингс изправи гръб.

— Обади се на издирвателния екип веднага. — Той посегна да включи телефоните.

Слоун сграбчи ръката му и я стисна.

— Не се дръжте като глупак! Вече обрекохме на смърт, цял самолет, пълен с цивилни граждани. Ако ще издирваме един пилот, който може да ни окачи на бесилото, защо да не се опитаме да спасим и тях? — Слоун стисна още по-силно ръката на адмирала. — Освен това една такава спасителна операция ще е напълно излишна. Никой не би могъл да оцелее в океана по време на буря. — Пусна ръката на Хенингс и заговори с по-спокоен глас. — Адмирале, истината е, че не се плаша от самия затвор. Ужасявам се от унижението, на което ще ме подложи съдебната процедура. Двамата с вас ще бъдем третирани като най-долни отрепки. Имената ни ще се споменават с презрение в офицерските клубове и лавки години наред. Това не е начин да се сложи край на една кариера. Ако запазите мълчание, никой няма да разбере за случилото се. Нищо няма да спечелите, ако сега си признаете. Нищо! Мъртвите са си мъртви. Репутацията на флота и нацията обаче са непокътнати. — Смени тона и заговори така, сякаш четеше официален доклад. — Лейтенант Питър Матос е бил убит от избухналия във въздуха двигател на ракетата Феникс. Той ще бъде погребан с пълни военни почести, а семейството му ще получи сумата от неговата застраховка Живот, както и всички стандартни помощи и компенсации, които се изплащат на семействата на офицерите, загинали при изпълнение на служебния си дълг. Името му няма да бъде опозорено по никакъв начин. — Слоун замълча и дълго време не проговори. — Адмирале?

Хенингс кимна.

Слоун вдигна поглед към стенния часовник. Три и десет.

— Не трябваше ли да излетите от самолетоносача в четири и половина?

— Да — разсеяно отвърна Хенингс.

— В такъв случай предлагам да се приготвите, адмирале. Разполагате само с петдесет минути, а аз предполагам, че бихте искали да засвидетелствате уважението си към капитан първи ранг Диел.

Хенингс яростно изгледа Слоун.

— Освен това — додаде Слоун и посочи с ръка папките, които все още лежаха върху радиоконзолата — очаквам от вас да подчертаете в доклада си пред командващите на Обединените щабове, че аз не нося никаква отговорност за възникналия трагичен инцидент.

Без да каже нито дума в отговор, Рандолф Хенингс се обърна и излезе от кабина Е-334.

Джон Бери почувства познатото напрежение в ръцете си, стиснали контролния лост, и си даде сметка, че това всъщност е първият му опит да пилотира гигантския Стратън. Предупредителната сирена започна да вие по-тихо, намаля и светлината на лампите, черпещи последната енергия от батериите на умиращия самолет. Звуците в кабината поутихнаха, когато самолетът се снижи достатъчно и остави над себе си най-силния фронт на бурята. От салона долитаха пъшканията и стоновете на ранените. Бери свали едната си ръка от кормилото и пусна чистачките. Стори му се, че успява от време на време да зърне океана през надвисналите облаци и дъждовната пелена. Сърцето му учести ритъма си. Наложи си да погледне към висотомера.

— Четири хиляди фута — рече на глас той. Самолетът падаше към океана със скорост четиридесет фута в секунда.

— Остават по-малко от две минути до сблъсъка. Дръжте се. Шарън… спасителните жилетки…

— Да. В оранжевата торба на задната стена. Бери се обърна и погледна закачената на стената торба, а след това забеляза малкия авариен изход в задния десен ъгъл на кабината.

— Когато паднем, ти взимаш жилетките. Аз ще отворя вратата. Линда, не мърдай от мястото си, докато не дойдем да те вземем.

Крендъл сграбчи ръката му.

— Джон… Джон, страх ме е.

— Запази спокойствие. За Бога, запази спокойствие. Бери здраво стискаше кормилото. Знаеше, че би трябвало да мисли за това как да приводни самолета и какво да направи, ако те все пак оцелееха след удара. Мислите му обаче неизменно се връщаха към проблема с угасналите двигатели. Потокът на гориво бе спрян. Но сега вече е възстановен. Какво още?…

Проблесналата вляво от самолета силна светкавица окъпа пилотската кабина в светлина. Веднага след нея отекна пронизителен гръм. Бери рязко се надигна на мястото си. Внезапно, само в един кратък миг, проумя предназначението на инструменталния панел над главата му.