Нелсън Демил - Мейдей

За момент си помисли, че инстинктът й я е подвел, защото линията на изкуствения хоризонт се кривна още по-силно. След това обаче бавно се изправи и зае хоризонтално положение. Вибрациите намаляха и самолетът полетя стабилно, разтърсван само от силните ветрове. Шарън продължи да стиска кормилото с все сила.

Бери се надигна и забеляза, че самолетът лети много по-стабилно. Бързо погледна към Линда. Тя беше много бледа и цялото й тяло се гърчеше от конвулсии. Бери бързо седна на пилотското място. Закопча предпазния колан и сграбчи щурвала. Стисна го толкова силно, че кокалчетата на пръстите му побеляха. После си даде сметка, че не кормилото се тресе, а ръцете му. Пое няколко пъти дълбоко дъх и едва тогава успя да проговори.

— Шарън… Ш… — Погледна я, но не можа да измисли какво да й каже.

Шарън пусна кормилото и се облегна назад, опитвайки се да се подготви за предстоящия сблъсък. През ума й проблясваха несвързани мисли и спомени, но в момента нищо не й се струваше важно. Протегна ръка, докосна ръката на Бери, а след това се извърна към Линда.

Момичето я гледаше с широко отворени очи.

— Ще се разбием ли?

— Да. Дръж се здраво.

Капитан трети ранг Джеймс Слоун не спираше да говори по изключените телефони, като уж се свързваше ту с нищо неподозиращите пилоти, участващи в спасителната операция, ту с танкера фантом. Започваше да му писва от този цирк, но не виждаше друг начин да осъществи замисъла си. Трябваше да задържи Хенингс в кабина Е-334, докато се увери, че самолетът на Матос е паднал, и докато реши какво да предприеме по отношение на адмирала.

Чу, че по коридора наближават нечии стъпки. Долавяха се и гласове.

Слоун затвори зеления телефон.

— Просто смяна на караула, адмирале. Е-334 е с ограничен достъп и до нея се допускат само тези от нас, които имат право на достъп до засекретена информация. Не мисля, че дори и флотски адмирал би могъл да влезе тук, без да е специално повикан.

Хенингс се изгърби на стола си. Точно в това беше проблемът. От самото начало. Незаконно провежданите изпитания, обвити в тайнственост, бяха позволили на Джеймс Слоун да съсредоточи в ръцете си недопустима за ранга му власт.

Слоун погледна възрастния мъж, прегърбил се тежко на стола си. Лицето му, почерняло и обветрено от дългите години в открито море, бе придобило нездрав блед оттенък през последните няколко часа.

Хенингс като че ли се изтръгна от обхваналата го летаргия и вдигна поглед.

— Защо осъществяваме радиовръзката с танкера и спасителния екип чрез този телефон? Предлагам да настроим няколко предавателя на техните честоти.

Слоун поклати отрицателно глава; вече имаше готов отговор на този въпрос.

— Тези операции не са под мой контрол. Те се ръководят от специален екип от друг команден център. Освен това не искам допълнителни честоти. Достатъчно грижи си имам и нямам никакво желание да слушам празните приказки на пилотите.

Хенингс кимна и отново се изгърби на стола си.

Златистият телефон иззвъня и Слоун веднага грабна слушалката. Това беше истинско позвъняване. Сърцето му започна да бие по-силно.

— Да, сър.

Гласът на капитан първи ранг Диел прозвуча несигурно, едва ли не извинително.

— Капитан Слоун, искам информация за статуса на Полет три-четири-седем.

Слоун знаеше, че това обаждане рано или късно ще дойде. Капитанът държеше да знае възможно най-малко за провеждания тест и това бе единствената причина, поради която бе оставил Слоун толкова време да контролира положението. Сега обаче Диел искаше да знае защо един от самолетите му все още не се е завърнал в базата.

— Статус непроменен, сър. — Слоун хвърли поглед на Хенингс.

Последва пауза, след което капитан Диел попита:

— В такъв случай мога да приема, че с Полет три-четири-седем всичко е наред, така ли?

— Точно така, сър. В момента пилотът използва всички възможни техники за пестене на гориво.

— Разбирам. Това свързано ли е с профила на проведените изпитания?

Слоун съзнателно забави отговора. Искаше да създаде впечатлението, че с неохота споделя тази секретна информация.

— Да, сър.

— Добре. Адмиралът все още ли е при вас?

— Да, сър.

— Добре. Няма да отнемам повече от времето ви, капитане.

— Благодаря, сър. — Слоун затвори телефона, пое дълбоко дъх и се обърна към Хенингс. — Капитан Диел е загрижен за три-четири-седем.

— Аз също.

Слоун се загледа в говорителя. Отвореният предавател на Матос изпълваше стаята с всевъзможни звуци, долитащи от кабината на изтребителя, който летеше на девет мили над земята. От време на време се чуваше Матос, който, забравил за включения предавател, или пък твърде притеснен, за да го е грижа, си говореше тихичко сам със себе си, тананикаше си и ругаеше безспир. След това гласът му изведнъж прозвуча високо и ясно.