Нелсън Демил - Мейдей

Линда Фарли отвори уста, но дългият й оглушителен писък се удави сред воя на сирената.

Пътниците в салона, които и бездруго едва се крепяха прави, започнаха да губят равновесие — някои изпопадаха на пода, други залитаха и се блъскаха в стените. До кабината достигнаха измъчените им стонове и пронизителни писъци.

Ушите на Бери регистрираха всеки звук, а погледът му сякаш се замъгли от светлината на разноцветните лампички, които премигваха на таблото. В продължение на няколко секунди той продължи да седи като парализиран. Стомахът му се разбунтува от внезапното и неочаквано снижаване. Сърцето му ускори ритъм, устата му пресъхна. В следващия миг той дойде на себе си и се овладя — единствено гневът, породен от ясното съзнание, че току-що се бяха опитали да го убият, му даде сили да продължи. Бери стовари юмрук върху светлоотражателя пред себе си.

— Копелета! Проклети кучи синове!

Очите му пробягаха като обезумели по централния инструментален панел. Почти всички стрелки и лампички мърдаха и пресветваха, но той просто не схващаше смисъла на онова, което му казваха. Разбираше единствено, че самолетът е останал без четирите си двигателя. Отказ на всички двигатели, припомни си Бери професионалното клише. Освен това бе очевидно, че с излизането от строя на генераторите, електрическото захранване на самолета започва драстично да пада. Бери си пое няколко дълбоки глътки въздух и се опита да спре треперенето на ръцете си. Присегна се и върна ключа на горивния клапан за аварийното захранване в първоначалното му положение. След това включи отново четирите горивни клапана.

Крендъл се извърна на мястото си и извика с пълно гърло, опитвайки се да заглуши писъците на ужасеното момиче и воя на сирената.

— Джон! Падаме! Върни превключвателите в първоначалното им положение! Върни ги! Моля те, побързай!

Бери вдигна очи и изрева.

— Върнах ги. Успокой се. Не ставай от мястото си. Линда! Млъкни! — Бери погледна панела в очакване на някакъв знак, че положението се нормализира. Напрегнато се вслушваше в тялото си с надеждата, че сетивата му ще доловят възобновеното боботене на двигателите. Нищо подобно обаче не се случи. Каквото и да бе направил чрез изключването на превключвателите, то очевидно не можеше да бъде поправено само с връщането им в първоначално положение.

Думите на Крендъл бяха заглушени от риданията й.

— Джон… Джон… направи нещо… Ще се разбием… Бери, изпаднал в раздвоение, се опитваше ту да се абстрахира от мисълта за предстоящата и неизбежна смърт, ту отчаяно се стараеше да намери начин да я предотврати. Направи усилие да вникне в същността на онова, което му казваха премигващите лампички и индикатори, но не можа да се съсредоточи. Мислите му се лутаха във всевъзможни посоки. Горивен клапан. Гориво. Генератор. Съзнаваше, че по този начин няма да постигне нищо, но нямаше и най-малка представа какво следва да направи. Единствено образът на онзи мъж в Сан Франциско, подписал хладнокръвно смъртната им присъда, му даваше сили да продължи да се бори.

По-голямата част от осветлението в кабината бе изгаснало след изключването на генераторите. Сега светеха само няколко слаби лампи, захранвани на батерии. Внезапно в кабината притъмня още повече и Бери чу някакъв звук, който напълно заглуши всички останали. Обърна се и погледна през предното стъкло. Самолетът бе навлязъл в буреносната зона и по стъклото и покрива на кабината се заизлива пороен дъжд, примесен с едра градушка. Ледените парчета бяха толкова големи, че Бери се уплаши да не счупят стъклото.

— Дръж се! Дръж се! — развика се той, макар да знаеше, че никой не би могъл да го чуе.

Самолетът се разтърси, а след това се наклони опасно надясно. Носът му започна да подскача нагоре-надолу, крилете му се разлюляха, опашката му се замята наляво, надясно.

Бери си помисли, че самолетът може да се разпадне, ако ужасяващата буря и нестабилните параметри на полета продължат твърде дълго. Видя, че Шарън Крендъл се е привела напред и с все сила стиска страничните облегалки на стола си. Линда Фарли не успяваше да се хване здраво и непрекъснато подскачаше нагоре-надолу, придържана към стола единствено от предпазния колан.

Автопилотът извърши необходимите корекции и самолетът се стабилизира, макар да продължаваше да се тресе под въздействие на въздушната турбулентност и да се спуска надолу, останал без работещи двигатели.

Бери се опита да си поеме дъх и да укроти разтрепераните си ръце. Насочи вниманието си към панела и огледа малкото прибори за аварийни ситуации — единствено те продължаваха да функционират след спирането на генераторите. Опитваше се да открие нещо, което би могло да провокира паметта му и да му подскаже логическата последователност на операциите, които трябваше да бъдат извършени. Електрически прекъсвачи. Бери си помисли, че таблото с електрически прекъсвачи вдясно може да му подскаже нещо — да не би пък някой прекъсвач да е излязъл от строя… Той разкопча колана, изправи се и се приближи до таблото. Знаеше, че не им остава много време. Техният Стратън скоро щеше да се вреже в океана.