Нелсън Демил - Мейдей

Изведнъж долови нечий глас, който се открояваше сред грохота на гръмотевиците и дъжда, воя на сирените и писъците на пътниците в салона. Този глас крещеше една-единствена дума, повтаряше я отново и отново. Той погледна към Шарън, която се бе изправила на мястото си и жестикулираше като обезумяла. Устните й произнасяха само една думичка. Автопилотът.

Бери погледна към централния панел между двете седалки. Жълтата лампичка на изключения автопилот светеше ярко в притъмнялата кабина.

— О, Боже!

Очевидно автопилотът не получаваше достатъчно енергия, откакто генераторите прекъснаха електрическото захранване. А той беше последният им шанс да удържат самолета под контрол по време на падането им към океана. Бери извика на Крендъл:

— Хвани кормилото! Хвани кормилото!

Благодарение на инерцията самолетът остана стабилен още няколко секунди, но силните ветрове веднага се намесиха. Самолетът вирна нос нагоре и Бери, който тъкмо правеше крачка напред към пилотското място, изведнъж политна назад и се блъсна във вратата на кабината. Тя леко поддаде под тежестта му. Самолетът се килна надясно, Бери се претърколи и се удари в таблото с електрическите прекъсвачи. Хвърли се напред към стола на Крендъл, за да се хване за него, но в същия миг самолетът се наклони наляво и той политна право към Линда Фарли. Опита се да я избегне, но кракът му се закачи в опънатия чорапогащник, той се спъна, стовари се върху момичето, претърколи се на пода и спря чак в лявата стена на кабината.

Шарън Крендъл го наблюдава в продължение на секунда, а после се обърна и погледна механизмите за управление на самолета. Контролният лост на втория пилот се движеше от само себе си — сякаш все още се командваше от автопилота. Мигащата жълта лампичка обаче показваше, че случаят не е такъв. Тя се присегна и сграбчи щурвала.

Бери успя да се изправи и да се хване за облегалката на капитанския стол. Самолетът продължаваше да лети с вирнат нагоре нос и Бери с усилие се изкатери нагоре, за да пропълзи в стола. Знаеше, че това положение ще се запази още няколко секунди благодарение на естествената стабилност на самолета, но ако не успееше да се добере до кормилото, самолетът щеше да се вирне право нагоре, или да забоде нос право надолу, да се завърти, навлизайки в свредел, или да се преобърне и да се забие в океана.

— Дръж щурвала, Шарън! Дръж щурвала!

Крендъл се опитваше да го държи, но той бе започнал да вибрира толкова силно, че тя непрекъснато го изпускаше.

Бери се покатери през седалката на пилотския стол. Вятърът и силните възходящи течения блъснаха самолета с все сила — подобно на гигантски юмрук, попаднал право в слънчевия му сплит. Огромният лайнер подскочи като играчка, а после започна да пропада право надолу. Бери излетя от стола, почти се удари в тавана, а после с все сила се стовари на пода между седалката на капитана и тази на контрольора. Остана да лежи там, замаян и дезориентиран, неспособен да различи пода от тавана. Седеше там, без да може да реши какво трябва да направи, за да се изправи. Видя лицето на Линда Фарли над себе си, чу я да крещи името му.

Шарън Крендъл стисна кормилото и го удържа. В началото ръцете й просто следваха движенията му, но постепенно момичето започна да влага повече сила с намерението да го задържи и стабилизира. Съсредоточи цялото си внимание върху най-големия индикатор на панела пред нея — един от малкото, който все още светеше. На него пишеше ИЗКУСТВЕН ХОРИЗОНТ. Този прибор бе известен на всеки човек, прекарал известно време в пилотска кабина. Той показваше относителното положение на самолета спрямо хоризонтална линия и за Шарън бе повече от очевидно, че техният Стратън изобщо не е в хоризонтално положение. Намираха се обаче сред тъмните буреносни облаци и тя бе прекалено дезориентирана, за да прецени дали носът сочи надолу или нагоре, или пък дали крилете са наклонени наляво или надясно. Вгледа се в положението на тялото си, опитвайки се по този начин да отгатне положението на самолета, но увеличената гравитация я притискаше към стола й и тя напълно бе изгубила представа за ляво и дясно, горе и долу. Единственото, което знаеше със сигурност, бе, че ще се разбият. Хрумна й дори, че само простряното на пода тяло на Джон Бери й подсказваше, че не летят обърнати с корема нагоре.

Шарън стискаше здраво вибриращото кормило, но ръцете и раменете й започнаха да отмаляват и да пулсират от болка. Съзнаваше, че трябва да направи нещо, преди самолетът да се е преобърнал. Хвърли поглед към линията на изкуствения хоризонт и се опита да извика на помощ инстинкта си, роден от хилядите часове, които бе прекарала във въздуха. Реши, че самолетът лети с вирнат нагоре нос и наведено надолу ляво крило, макар че положението можеше да е точно обратното. Дръпна щурвала с все сила напред и го завъртя надясно.