Нелсън Демил - Мейдей

Очакването като че ли беше най-мъчителната част. А после, точно когато човек реши, че най-лошото вече е зад гърба му, положението изведнъж се влошава още повече. Но пък най-вълнуващите и щастливи преживявания по време на полет бяха свързани с края на бурите, с онзи миг, в който самолетът се измъква от черните облаци, за да се излезе отново на светло, огрян от слънцето, или окъпан от лунните лъчи. Тя се обърна към Бери.

— Има ли още нещо, което би сторил, ако беше с твоя самолет, и което все още не си направил сега?

— Да. — Той се насили да се усмихне. — Щях да завия и да се пръждосам оттук. — Самолетът леко се разтресе. Бери се обърна и погледна към Линда. Тя вече беше будна — седеше на една от празните седалки, вдигнала колене към брадичката си. Той извърна глава към Шарън. — Премести я в стола на контрольора и закопча предпазния й колан.

Крендъл стана от мястото си и се приближи до момичето.

— Хайде сега да станеш и да се преместиш на оная седалка. Там ще ти е по-удобно. — Хвана я за ръката и я поведе към мястото, предназначено за наблюдаващите полетите контрольори. То се намираше точно зад капитанския стол. — Точно така. Готово. Сега ще закопчея колана точно както при качването ти на борда на този самолет.

— Благодаря. В буря ли навлизаме?

— Всичко ще бъде наред. Но запомни, тук вътре ще стане много тъмно. Ще чуваш барабаненето на дъжда по предното стъкло. Шумът може да се окаже по-силен, отколкото си очаквала. Освен това самолетът ще започне да се тресе и да подскача нагоре-надолу. Господин Бери обаче ще ни измъкне невредими. Ти не се боиш от светкавици, нали?

— Не. Плашех се от тях само когато бях малка.

— Добре. Не трябва да се страхуваш от светкавиците. — Крендъл потупа момичето по бузата, а после се върна на мястото си и закопча предпазния колан.

Тримата се умълчаха в притъмнялата кабина, а самолетът продължи напред към тънките, слоести облаци, които предхождаха черната буреносна стена. Край предното стъкло прелитаха парцаливи сиви облачета. Самолетът внезапно подскочи и от салона долетяха стенания и протяжен вой, в който Бери разпозна примитивния, генетически заложен праисторически ужас, породен в дълбините на човешката душа. — Нещастните копелета…

Те неминуемо щяха да бъдат наранени, ако турбулентността станеше прекалено силна. Той обаче не можеше да им помогне по никакъв начин.

Звънецът на системата за връзка наруши мълчанието.

ДО ПОЛЕТ 52: КАТО ИМАМЕ ПРЕДВИД КОЛИЧЕСТВОТО ГОРИВО, С КОЕТО РАЗПОЛАГАТЕ, И СЪСТОЯНИЕТО НА РАЗХЕРМЕТИЗИРАНИЯ САМОЛЕТ, НЕ СМЯТАМЕ, ЧЕ Е ВЪЗМОЖНО ДА ЗАОБИКОЛИТЕ БУРЯТА. ПРОДЪЛЖАВАЙТЕ ДА ПОДДЪРЖАТЕ СЕГАШНИЯ КУРС И ВИСОЧИНА. МНОГО Е ВАЖНО, ЗАРАДИ ТУРБУЛЕНТНОСТТА, ДА ПРОМЕНИТЕ ЦЕНТЪРА НА ГРАВИТАЦИЯТА, КАТО ПРЕРАЗПРЕДЕЛИТЕ ГОРИВОТО МЕЖДУ РЕЗЕРВОАРИТЕ. ОЧАКВАЙТЕ ПОДРОБЕН ИНСТРУКТАЖ. УВЕДОМЕТЕ НИ, КОГАТО СТЕ ГОТОВ.

САН ФРАНЦИСКО; ЦЕНТРАЛА НА ТРАНС-ЮНАЙТИД. Бери веднага започна да пише отговор.

ЗАПОЧНА ЛЕКА ТУРБУЛЕНТНОСТ. НЕОБХОДИМО ЛИ Е ДА ЗАВИЯ, ЗА ДА ИЗБЕГНЕМ ТУРБУЛЕНТНОСТТА, ДОКАТО ИЗВЪРШВАМ ПРОЦЕДУРАТА С ПРЕРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ГОРИВОТО? Отговорът дойде бързо.

НЕ. ПОДДЪРЖАЙТЕ КУРСА. ПРОЦЕДУРАТА ЩЕ ОТНЕМЕ САМО ДВЕ ИЛИ ТРИ МИНУТИ. ВСИЧКИ ПРИБОРИ СА РАЗПОЛОЖЕНИ НА ПАНЕЛА НАД ГЛАВАТА ВИ.

— Добре. — Бери вдигна поглед към големия панел над него. — Шарън, чети ми на глас инструкциите.

— Те пристигат, Джон. Готов ли си?

— Давай.

— В средата на… горния панел… четири превключвача с надписи… клапан за гориво с ниско налягане… Потвърди.

— Виждам ги.

— Добре. — Крендъл бързо напечата потвърждение. — Добре… продължават… Завърти превключвателите на положение изключено.

Бери погледна към нея.

— И четирите? — Погледна към дисплея, но ъгълът, под който се намираше, не му позволяваше да прочете съобщението.

— Така пише.

Бери погледна превключвателите. Тук нещо не се връзваше. Някакъв инстинкт му нашепваше, че трябва да внимава. Припомни си нещо, което бе прочел в едно списание. Използвайте важните превключватели един по един. Постави ръка на първия ключ. Предпазливо го дръпна към себе си, за да го освободи, след което го премести в положение изключено. Изчака няколко секунди.

— Готов ли си?

Бери огледа кабината, а след това и панела пред себе си. Нищо необичайно не се бе случило.

— Направи ли го?

— Чакай малко. Изключих само първия. Крендъл се обърна към него.

— Нещо не е наред ли?

— Не. Просто проявявам предпазливост. Крендъл погледна монитора.