Нелсън Демил - Мейдей

Докато заемаше мястото си малко зад и над опашката на пътническия Стратън, Матос погледна надолу към лявото му крило. Потокът горещи отработени газове, изхвърляни от първия двигател на самолета, бе изчезнал. После угасна и вторият двигател. Матос бързо отмести поглед вдясно и видя, че двата десни двигателя също преустановиха работата си. Той рязко натисна радиобутона.

— База! База! Двигателите на Стратън угаснаха! Повтарям, двигателите излязоха от строя.

Слоун отговори веднага. Гласът му бе развълнуван като този на Матос.

— Сигурен ли си? Къде се намираш? Имаш ли добра видимост?

Матос се съвзе от изненадата.

— Да. Да. Намирам се точно зад опашката му. Не излиза никакъв дим. Двигателите угаснаха. — Матос се загледа в самолета, който започна бавно да пада към океана. — Изглежда, че автопилотът продължава да е включен. Скоростта му все още е триста и четиридесет възела. Скоростта на спускане се увеличава. Самолетът наистина пада!

— Остани там, Матос. Остани там! Искам да видиш как пада във водата.

Дори и кодиращото устройство не може да прикрие отмъстителните нотки в гласа на Слоун, помисли си Матос.

— Слушам, База.

Матос вече бе започнал да се снижава, следвайки умиращия самолет. Виждаше, че той продължава да следва курса си на сто тридесет и един градуса, който щеше да го отведе право в центъра на бурята. Матос стовари ръка върху контролното табло.

— Мамка му!

— Докладвай! — кратко заповяда Слоун.

— Слушам. Скоростта на падане е две хиляди и сто фута в минута. Скоростта на самолета падна на сто и деветдесет възела. Крилата са в хоризонтално положение. По всичко личи, че автопилотът все още е включен. — Той прекрати за миг предаването, а след това отново натисна бутона. — База, към нас настъпва силен буреносен фронт. Възможно е съвсем скоро да изгубя самолета от поглед.

— Матос, кучи син такъв, мисията ти е да държиш шибания самолет под око докато не се разбие. Пет пари не давам как ще го направиш. Ако трябва, ще го последваш дори и в ада.

— Слушам. — Матос изхвърли Джеймс Слоун от съзнанието си и се съсредоточи върху опитите си да следва неотлъчно снижаващия се Стратън.

Първите едри дъждовни капки затрополяха по купола на кабината. Само за няколко секунди видимостта падна до по-малко от миля. След малко вече беше четвърт миля, а после се снижи до петстотин фута. Матос се приближи възможно най-близо до пътническия самолет, но засилващата се турбулентност превръщаше летенето в такава сбита формация в истинско самоубийство. Матос реши, че няма смисъл да рискува живота си по този начин. Не още.

— Докладвай!

— Самолетът слезе на четири хиляди и осемстотин фута. Скоростите на движение и спускане остават непроменени. Нито един от двигателите не работи. Самолетът ще се разбие след две минути.

Матос вдигна поглед и в този момент огромният сребрист корпус на самолета се сля с гъстата дъждовна пелена и сивите облаци и изчезна от погледа му.

— Ясно. Още две минути. Поддържаш ли визуален контакт с мишената?

— Изчакайте така.

Матос прикова поглед в обгърналата го сива пелена. Сега, когато вече не виждаше самолета, Матос се уплаши, че би могъл да се блъсне в него. Почти несъзнателно дръпна назад контролния лост. Помисли си, че би могъл да проследи самолета на радара в кабината си, но калибровката щеше да отнеме много време, а изображението нямаше да е особено качествено заради малкото разстояние между двата самолета. По дяволите! Започваше наистина да се плаши. При тази видимост щеше да забележи лайнера прекалено късно и никаква маневра не би го спасила от сблъсъка. Той изостана още малко.

— Матос! Поддържаш ли визуален контакт?

— Видимостта е почти нулева. Силен дъжд. Турбулентност. — Матос въртеше очи във всички посоки, но никъде не виждаше пътническия Стратън. Поройният дъжд продължаваше да се излива върху купола на изтребителя, зад гърба му трещяха гръмотевици и проблесваха мълнии, които обливаха кабината с призрачната си светлина. Мамка му! Единственият начин да открие пътническия самолет при тази видимост бе да се блъсне в него. Матос протегна разтрепераната си ръка към дроселите и увеличи подаването на гориво. После силно дръпна щурвала.

Когато изтребителят започна да се издига нагоре, Матос натисна радиобутона.

— Възстанових визуалния контакт — излъга той. — Самолетът е точно пред мен. На двадесет ярда. Всички параметри остават непроменени.

— Разбрано. На каква височина се намираш?