Нелсън Демил - Мейдей

— Значи смяташ, че нямаме друг избор и трябва да минем през бурята.

— Не съм сигурен. Другите възможности изглеждат по-добри в краткосрочен план, но аз все си мисля за калифорнийското крайбрежие.

— Аз също. — Тя се поколеба, а после попита: — Дупките в корпуса… самолетът ще може ли?…

— Не мисля, че ще се разпадне. — Той обаче не можеше да знае със сигурност дали структурата не е отслабена и дали има прекъснати лонжерони. И абсолютно здрави самолети са били повреждани по време на силни бури. — Крилата ще поемат най-голямото натоварване. А те изглеждат здрави.

Крендъл кимна. В гласа на Джон Бери, в поведението му имаше нещо, което й вдъхваше спокойствие и кураж. Повечето пилоти притежават тази способност да превръщат дори и най-лошите новини в рутинни съобщения. И въпреки това Шарън чувстваше, че има още нещо, което го безпокои.

— Ако смяташ, че самолетът ще може да издържи, значи и аз ще мога.

Бери реши, че трябва да бъде абсолютно откровен. Ставаше дума и за нейния живот и тя имаше право да знае какво би могло да се случи.

— Виж, Шарън, главният проблем не е самолетът. Ако турбулентността стане прекалено силна — а като гледам тези облаци, нямам основания да мисля, че това ще ни се размине — тогава автопилотът може да изключи. Което означава, че ще се наложи аз да пилотирам самолета. Исусе, трима опитни пилоти, управляващи напълно здрав самолет, срещат сериозни затруднения при такава буря. Ще трябва да мисля за дроселите, за височината и наклона на самолета… та аз не съм пилотирал тази машина дори и в хубаво време. Може да загубя контрол върху самолета и той ще полети… — Внезапно му се прииска да завие и да избягат далеч от черната стена, извисила се заплашително пред тях… пък дори и това да означава, че ще трябва да приводни самолета в океана. Всичко беше за предпочитане пред кошмара, който ги очакваше в разгара на приближаващата буря. Той се обърна към Шарън. — Искаш ли да завием? Можем да избягаме от бурята, но вероятно ще останем без гориво, преди да стигнем до суша.

Крендъл обмисли възможностите: Да избягат от бурята с ясното съзнание, че с всяка изминала минута се отдалечават от брега. После да кацнат в океана. И, ако случайно преживеят кацането, да се оставят на милостта на океана, заобиколени може би от други, носещи се по повърхността му пътници… Другата възможност бе да преминат през бурята. Щяха или да оживеят, или да загинат — средно положение нямаше. Тя погледна облаците. Някъде от другата страна на черната завеса пак грееше слънце, а зад хоризонта се простираше бреговата линия на Америка. Там искаха да отидат и точно това щяха да направят. Обзе я странно спокойствие. Шарън осъзна, че по един или друг начин дългото им изпитание приближава към края си.

— Мисля, че трябва да продължим по сегашния си курс.

Бери кимна. Той също изпитваше потребност да премери сили с бурята. За пръв път от час насам помисли за съпругата и децата си. Сети се също и за работата си, както и за своя работодател. Даде си сметка, че най-лошото нещо, което можеше да му се случи, бе да оцелее, за да продължи живота си постарому. Кой знае защо вярваше, че предстоящото изпитание в окото на бурята ще го пречисти и дори ще го покръсти отново. Крендъл се обади.

— Трябва да се свържем със Сан Франциско и да им кажем какво става. Може пък да ни дадат някой полезен съвет.

Бери кимна. Осъзна, че подсъзнателно избягва компютърната видеосистема. Вместо връзка с живота, тази система се бе превърнала в натрапник в малкия му свят. Започна да пише:

ДО САН ФРАНЦИСКО: ПРИБЛИЖАВАМЕ СИЛЕН БУРЕНОСЕН ФРОНТ. НЕ МОГА ДА РАБОТЯ С МЕТЕОРОЛОГИЧНИЯ РАДАР И НЕ ЗНАЯ КАК ДА ОТЧИТАМ ПОКАЗАНИЯТА МУ. РЕШИХМЕ, ЧЕ НАЙ-РАЗУМНИЯТ ХОД ПРИ ДАДЕНИТЕ ОБСТОЯТЕЛСТВА Е ДА ПРОДЪЛЖИМ ДА СЛЕДВАМЕ НАСТОЯЩИЯ КУРС. МОЖЕМ ЛИ ДА НАПРАВИМ НЕЩО, ЗА ДА ПОДГОТВИМ САМОЛЕТА ЗА БУРЯТА?

Протегна ръка към бутона за изпращане на съобщението, но реши да добави още нещо.

РАЗПОЛАГАТЕ ЛИ С ИНФОРМАЦИЯ ЗА МЕТЕОРОЛОГИЧНИТЕ УСЛОВИЯ ПРИ НАС, КОЯТО ДА ВИ ДАВА ОСНОВАНИЕ ДА СМЯТАТЕ, ЧЕ МОЖЕМ ДА ЗАОБИКОЛИМ БУРЯТА БЕЗ ГОЛЯМ ПРЕРАЗХОД НА ГОРИВО?

БЕРИ

Натисна бутона и погледна през предното стъкло. Опушеносиви, тънки като ръкойки облачета вече плуваха край самолета; в кабината започна да притъмнява.

— Предполагам, че ни делят около петдесет мили от бурята. Около девет-десет минути летателно време.

Крендъл си даде сметка, че спокойствието й е изместено от нервна напрегнатост, както се случваше всеки път когато се налагаше да лети в такова време.