Нелсън Демил - Мейдей

— Подозирам, че е така.

Слоун го погледна изпитателно. Възрастният мъж като че ли всеки момент щеше да получи сърдечен пристъп.

Хенингс се изправи.

— Смятам да изляза на палубата да глътна малко чист въздух.

Слоун не искаше да изпуска Хенингс от погледа си. В това помещение се бе установила специална атмосфера, която можеше да бъде разрушена от слънчевата светлина, от други човешки гласове и лица.

— Бих предпочел да останете тук. Поне през следващите десет минути.

Хенингс кимна.

— Да. Разбира се. Ще издържа. — Той дръпна черната щора от прозореца, отвори го и вдиша дълбоко. А след това за пръв път от четиридесет години насам му прилоша в океана.

Слоун го наблюдаваше с периферното си зрение. Хенингс беше най-слабото звено в тяхната комбина. Матос беше по-силен, но и той можеше да се пречупи. Сега, когато проблемът с пътническия Стратън беше почти разрешен, Слоун си позволи да поразмишлява малко повече за Матос и Хенингс. Вече почти бе решил как да се справи с лейтенант Питър Матос.

Слоун се приближи до края на конзолата, където, подредени в редица, стояха няколко вътрешни телефона с различни цветове в зависимост от предназначението им. Вдигна слушалката на зеления и, преди да му отговорят отсреща, прекъсна връзката.

— Операции? Обажда се капитан трети ранг Слоун. Възникна проблем. Полет три-четири-седем, F-18, пилотиран от Матос, е в критична ситуация поради недостиг на гориво. Искам един танкер да излети от най-близката брегова база и да го пресрещне. — Слоун продиктува настоящите координати на Матос в изключения телефон. — Благодаря. — Той затвори, след което взе синия телефон и го изключи, преди да започне да говори. — Раулес? Обажда се Слоун. Предупреди пилотите, участващи в издирването на пътническия Стратън, че може да се наложи да се разделят на две групи и едната от тях да потърси нашия три-четири-седем. Да. Има проблем с горивото. Вече се разпоредих да бъде изпратен танкер, който би трябвало да стигне до него навреме. Просто предупреди момчетата да са нащрек. Точно така. — Той затвори, плъзна една папка върху телефонните превключватели, за да ги скрие от погледа на Хенингс, и едва след това се обърна към него.

Рандолф Хенингс представляваше по-сериозен проблем. Докато Хенингс живееше, дишаше и говореше, разкъсван от вина и угризения, Джеймс Слоун нямаше да може да спи спокойно нощем и при всяко повикване при капитана на самолетоносача щеше да се пита дали не са дошли да го арестуват.

Само че Джеймс Слоун не можеше да позволи това.

В никакъв случай.

Гледката, която се разкриваше от капитанския стол на пътническия Стратън 797, беше умопомрачителна. Бери седеше, хипнотизиран от надигащата се грамада от буреносни черни облаци, струпани в далечината. В началото те просто наподобяваха лека мъгла в края на хоризонта, през която струяха слънчеви лъчи, падаха под ъгъл и се отразяваха от водната повърхност на океана. Колкото по-близо идваха, толкова по-страховити и враждебни изглеждаха, а Бери все по-ясно разбираше, че са в беда.

Наведе се напред и огледа хоризонта. Фронтът на бурята се простираше и в двете посоки докъдето му стигаше погледът — приличаше на огромна, солидна стена, извисила се между земята и небето. Облаците се спуснаха над океана като завеса и скриха хоризонта. Образуваната от тях стена се издигаше високо нагоре и Бери знаеше, че няма да може да издигне самолета над нея.

Шарън го докосна по ръката и заговори тихо. В гласа й се прокрадваше тревога.

— От много време не съм виждала толкова плътна облачност.

Бери пък никога преди не бе виждал нещо подобно. До този момент единствено хубавото време и дневната светлина работеха в тяхна полза и им помагаха, а Бери бе започнал да ги приема за даденост, неспособен да повярва, че още нещо би могло да се обърка с Полет 52.

— Преживявала ли си подобна буря и преди?

— Няколко пъти. А ти?

— Не. Не и с пътнически самолет.

— А с твоя Скаймастър!

— Не. — Ако беше със своя Скаймастър, Бери щеше да завие и да потърси най-близкото летище. Тук обаче просто нямаше такова.

Крендъл погледна радарния екран, разположен на централния панел.

— Виждаш ли пролука в облаците?

Бери погледна внимателно екрана. На всеки шест секунди през радарния обхват преминаваше тънка зелена линия, която оставяше след себе си различно оцветени участъци.

— Нито зная как да работя с него, нито пък ми е ясно как да отчитам показанията му. — Погледна приближаващия буреносен фронт, а после отново се загледа в радара. Онова, което виждаше на екрана, трябваше да съответства на това, което се виждаше през предното стъкло, само че той просто не забелязваше такова съответствие.