Нелсън Демил - Катедралата

— Да, така е. Чуйте…

— Двете правителства в Дъблин и Лондон ме осъждаха задочно на смърт пет пъти. Е, както веднъж е казал Брендън Бехан, могат и да ме обесят задочно пет пъти — той се изкикоти.

В съседния офис се чу смях. Вътре всички мълчаха. Шрьодер захапа пурата си.

— Господин Хики…

— Какво пише там за 12 февруари, 1979-а? Прочети ми, Шефер!

Шрьодер обърна на последната страница и прочете:

— „Умрял от естествена смърт в дома си в Нюарк, Ню Джърси. Погребан… В гробището на Джърси.“

Хики отново се изсмя високо и пискливо. Никой от двамата не проговори известно време, после Шрьодер каза:

— Господин Хики, първо искам да попитам дали заложниците са добре.

— Глупав въпрос. Ами ако не са, дали ще ти съобщя?

— Все пак, нали са добре?

— Ето, пак. Същият глупав въпрос — рече припряно. — Добре са. Защо се обаждаш?

Шрьодер изрецитира:

— Лейтенант Бърк е готов да донесе храната, която поръчахте. Къде?…

— През ризницата.

— Ще бъде сам, невъоръжен…

Гласът на Хики изведнъж стана злобен:

— Не е нужно да ме уверяваш в това. От моя страна искам да ви внуша да направите най-после нещо, защото мозъкът на кардинала ще потече по олтара, последван от страхотна експлозия която ще чуят чак във Ватикана, и толкова горещ огън, че ще стопи месинговите топки на Атлас. И това ще стане по-бързо, отколкото можете да се изкачите по тези стъпала с таран и секач за обезвреждане на взривни устройства. Ясен ли съм?

— Да, сър.

— И спри да ме наричаш сър, захаросан задник такъв! Когато бях момче, ако някой погледнеше накриво полицай, си изпросваше цяла седмица бой. Сега всички наричат убийците „сър“. Нищо чудно, че са избрали Ню Йорк за тази работа. Шибаните ченгета предпочитат да играят софтбол с някоя банда от предградията, вместо да режат глави. И докато сме на тази тема, искам да споделя, че не ми харесва гласа ти, Шрьодер. Много е мазен. Как, по дяволите, си получил тази работа? Гласът ти изобщо не е подходящ.

— Да, сър… господин Хики… Как бихте искали да ви наричам?

— Наричай ме кучи син, Шрьодер. Аз съм точно такъв. Давай, ще се почувстваш по-добре!

Шрьодер прочисти гърлото си.

— Добре… Вие сте кучи син.

— О, така ли? Е, бих предпочел да бъда кучи син, отколкото задник като теб — той се засмя и затвори.

Шрьодер остави слушалката, въздъхна дълбоко и изключи високоговорителите.

— Е, мисля… — той погледна досието на Хики. — Много е неуравновесен. Може би шизофреник — погледна Бърк.

— Не е нужно да ходиш, ако…

— Налага се. Къде е храната — изправи се той. Лангли се обади:

— Не ми хареса това за експлозията. Майор Мартин се намеси:

— Щях да бъда изненадан, ако не бяха поставили експлозиви. Те са им специалитетът.

Бърк тръгна към вратата.

— Специалитет на ирландците е да правят глупости — той погледна Мартин. — Не изтънчени и не хитроумни номера, майоре. Просто глупости. Ако им дадеш достатъчно гелигнит и пластичен експлозив, могат да взривят и Слънчевата система. — Отвори вратата и погледна през рамо. — Четирийсет и пет порции. Май ще трябва да изядат по три-четири, за да докажат, че са толкова на брой.

Белини викна към отдалечаващата се фигура на Бърк:

— Надявам се да си прав, Бърк. Силно се надявам. — Той се обърна към хората в стаята: — Завиждам му, че не трябва да влиза там със стрелба.

Шрьодер погледна монсеньор Даунс, който бе пребледнял, после се обърна към Белини:

— За Бога, Джо, спри. Няма да се налага да влизаме с бой в тази катедрала.

Майор Мартин разглеждаше някакви антики върху полицата над камината. Рече сякаш на себе си, но достатъчно силно, за да го чуят всички:

— Дали?

Флин стоеше с Морийн на площадката пред входа на криптата. Избра от връзката един ключ и отвори зелената остъклена врата. Отвътре се видя стълбище, което слизаше в погребална зала, облицована с бял мрамор. Той се обърна към Педар Фицджералд:

— Там някъде може да открием таен коридор. Няма да се бавя.

Фицджералд закрепи автомата си под мишница и се спусна по стъпалата, Флин захлопна вратата и погледна надписа, издълбан в бронза: Requiescant In Расе.

— Да почиват в мир — преведе го.

Под надписа имаше метални табелки с имената на предишните архиепископи на Ню Йорк, погребани в криптата. Той се обърна към Морийн:

— Помниш ли колко се страхувахме да слезем в криптата на абатство Уайтхорн?

Тя кимна.

— В живота ни има твърде много гробове и бягства, Брайън. Господи, я се погледни! Изглеждаш с десет години по-стар, отколкото си.