Нелсън Демил - Катедралата

Флин въздъхна тежко:

— Тогава не мога да гарантирам безопасността на този храм. Ще се погрижа да бъде разрушен, независимо от изхода на преговорите.

Кардиналът се приближи до него:

— Господин Флин, има цена, която всеки човек плаща за всеки свой грях. Светът не е идеален и хората, които вършат злини, често избягват наказанието и умират спокойно в леглата си. Но има по-висш съд…

— Не се опитвайте да ме плашите с него. И не бъдете толкова сигурен, че този съд ще прокълне мен, а на вас ще даде ангелски крила. Моето схващане за божественото и за небесното правосъдие е малко по-езическо от вашето. Представям си отвъдното като място, където воините получават почитта, на която вече не могат да се радват на земята. Вашият рай винаги ми е изглеждал много мекушав.

Без да отговори, кардиналът поклати глава. Флин му обърна гръб и се загледа в сините светлини на града. След малко заяви:

— Аз съм избран. Знам това. Избран съм да освободя народа на Северна Ирландия от британските окови. — Той отново се обърна към кардинала и протегна дясната си ръка. — Виждате ли този пръстен? Това е пръстенът на Фин Макмейл. Даде ми го свещеник, който всъщност не бе свещеник. Човек, който никога не е съществувал, на едно място, което не беше, което изглеждаше. Място, осветено от друидите повече от хиляда години преди името на Христос да стане познато в Ирландия. О, не проявявайте такъв скептицизъм, от вас се очаква да вярвате в чудеса.

Кардиналът го погледна тъжно:

— Вие сте прогонил Божията любов от сърцето си. В душата ви има черни мисли, които не бива да бъдат изричани от християнин — Той протегна ръка. — Дайте ми пръстена.

Флин несъзнателно отстъпи назад.

— Няма.

— Дайте ми го и ще видим дали християнският бог е мекушав.

Флин поклати глава и вдигна ръката си свита в юмрук. Кардиналът свали своята ръка и продължи:

— Сега ясно виждам моя дълг. Може и да не успея да спася този храм или живота на тези тук. Но преди да свърши тази нощ, ще се опитам да спася душата ви и душите на хората с вас.

Флин погледна бронзовия пръстен, после кардинала, и спря очи върху големия кръст на врата му.

— Понякога ми се иска да бях получил знак от този Бог, в който вярвате вие. Но той не ми го изпрати. До сутринта един от нас ще знае кой е спечелил тази битка.

Монсеньор Даунс стоеше до прозореца на вътрешния офис, пушеше една след друга цигари без филтър и се взираше в осветената катедрала през мрежата на синкавия дим. Мислено си представяше катедралата, обвита в пушек, с пламъци, които облизваха сивия камък, подаваха се от рисуваните прозорци и се усукваха около двете кули. Затвори за миг очи и се обърна към хората в стаята.

Тук, освен него, бяха останали капитан Шрьодер, който вероятно щеше да остане докрай, и потъналите във фотьойлите лейтенант Бърк, майор Мартин и инспектор Лангли. Капитан Белини стоеше прав. На канапето седяха Хоган от ФБР и Крюгер от ЦРУ, или обратно? Не, така беше. И шестимата мъже четяха разкодираното съобщение, донесено от един детектив.

Бърк прочете своето копие:

ОТ СВЕТИЛИЩЕТО. МАКМЕЙЛ Е БРАЙЪН ФЛИН. ДЖОН ХИКИ Е НЕГОВАТА ДЯСНА РЪКА. ТРЕТИ КОМАНДИР Е МЕГЪН ФИЦДЖЕРАЛД. ВРАТИТЕ СА МИНИРАНИ. ЗАБЕЛЯЗАХ СНАЙПЕРИСТКИ ПУШКИ, АВТОМАТИ, ПИСТОЛЕТИ, РАКЕТИ М-72, ГАЗОВИ МАС…

Вдигна глава:

— ОТ СВЕТИЛИЩЕТО? Вход? Код? Под? Лангли сви рамене:

— Надявам се, че този, който е успял да го изпрати, ще го направи пак. Сложил съм двама от моите хора в горния салон да записват — той отново прочете съобщението. — Не ми харесва, че прекъсва така рязко.

Белини се обади:

— На мен не ми харесва този инвентар от оръжия.

— Само Малоун или Бакстър могат да изпратят такова нещо — предположи Бърк. — Един от тях сигурно знае Морзовия код и е наясно от каква информация точно се нуждаем. Нали така? И ако, както казва монсеньор, бутонът е в изповедалнята, тогава можем да изключим Бакстър, понеже допускам, че е протестант по убеждения.

— Спокойно можеш да го допуснеш — обади се Мартин. Монсеньор се намеси колебливо:

— Мисля си… Може би господин Бакстър ще пожелае да се изповяда, за да могат да изпратят съобщението отново. Отец Мърфи ще чуе изповедта на кардинала и обратно, значи можем да очакваме още най-много три съобщения.

— После грешниците ще свършат — каза Мартин. — Нали не могат да го направят по два пъти?

Монсеньор Даунс го изгледа студено. Белини попита:

— Това допустимо ли е, монсеньор? Имам предвид използването на изповедалнята с такава цел.