Нелсън Демил - Катедралата

— В катедралата няма атеисти, а, отче? — отдръпна се от свещеника и кимна. — Някой беше казал: „Докато настъпи нощта, атеистът започва да вярва в Бог“. Може и да си прав. До зори всички ще се обърнат към теб, щом видят смъртта да се смее неприлично, притиснала лице към тези красиви прозорци. Но аз няма да се изповядам пред никой смъртен. Както и Флин. Или онзи дявол, с който той спи.

Лицето на отец Мърфи почервеня.

— Мисля, че Харолд Бакстър също ще пожелае да се прости със света в мир.

— Този езичник? В католическа църква? Не бих се обзаложил. — Хики се обърна и погледна самотната фигура, седнала на скамейката в светилището. — Цялата тази операция си заслужава, само за да видиш това протестантско копеле на колене пред католически свещеник. Хайде да се връщаме в обора!

Морийн се обърна към Хики:

— Надявам се да живея достатъчно дълго, за да видя как ти ще посрещнеш смъртта. — Тя се извърна и тръгна мълчаливо до свещеника към мястото за причастие. След малко добави: — Този човек… има нещо зло в…

Свещеникът кимна. Когато стигнаха до мястото за причастие, тя попита:

— Мислиш ли, че ни чуха?

— Не знам.

— Знаеш ли Морзовия код?

Той се пресегна и бутна вратичката.

— Не, но ти ще ми напишеш тези точки и тирета, преди да направя своята изповед.

Махна й разсеяно да влезе. Докато минаваше, тя стисна ръката му. Внезапно той се напрегна:

— Чакай.

Тя се обърна на стъпалата:

— Какво има?

Погледна Хики, който стоеше близо до изповедалнята и ги наблюдаваше. Бръкна под расото си и извади молитвена броеница.

— Върни се там и коленичи до парапета. Тя пое броеницата и хвърли бърз поглед към Хики.

— Каква глупачка съм.

— Грешката е моя. Само се моли да не заподозре нещо.

Свещеникът се върна в светилището. Морийн коленичи до парапета и пусна зърната на броеницата да висят между пръстите й. Тя се обърна. Очите й се вдигнаха да огледат катедралата. Черни като гарвани фигури стояха на мрачните балкони, обърнати към нея. Мегън се движеше като сянка към предния вход и някаква неземна тишина обгръщаше студения сив камък. Спря погледа си върху Джон Хики. Гледаше към изповедалнята и се усмихваше.

Брайън Флин помогна на кардинала да се качи в камбанарията. Кардиналът погледна развитите медни отвори. Флин попита Доналд Мълинс:

— Познаваш ли архиепископа на Ню Йорк?

Мълинс коленичи, целуна епископския пръстен и се изправи. Флин рече:

— Иди да си починеш, Доналд. В книжарницата има кафе.

Мълинс бързо слезе по стълбата. Флин отиде до отвора в кулата и погледна към града. Последва дълго мълчание в студената ветровита стая.

— Това е невероятно. Въоръжен революционер коленичи в праха и целува пръстена.

Кардиналът изглежда загуби търпение.

— Защо сме горе? Тук не може да има скрити коридори.

Флин попита:

— Имали ли сте много вземане-даване с Гордън Стилуей?

Кардиналът отговори:

— Заедно планирахме последния ремонт.

— И никога не ви е показвал нещо странно, никакъв таен…

— Нямам навика да отговарям на един и същ въпрос повече от веднъж.

Флин се поклони превзето.

— Извинете ме. Само се опитвах да опресня паметта ви, Ваше високопреосвещенство.

— Какво по-точно искате от мен, господин Флин?

— Искам да говорите с преговарящия и да се обърнете към целия свят. Ще организирам пресконференция в залата в мазето под ризницата. Ще ви видят по телевизията, ще ви чуят по радиото.

— Няма да направя подобно нещо.

— По дяволите, вие сте говорили достатъчно по телевизията и радиото, за да навредите на нашата кауза. Достатъчно дълго използвахте амвона си, за да говорите срещу ИРА. Сега ще го поправите.

— Говорил съм против убийствата и хулиганството. Ако това означава, че съм говорил против ИРА, то…

Флин извиси глас:

— Виждали ли сте британски лагер? Знаете ли какво правят с онези нещастници там?

— Чел съм и съм слушал доклади и съм отхвърлял британските методи в Ълстър, както и методите на ИРА.

— Никой не си спомня това — той доближи лицето си до лицето на кардинала. — Ще обявите пред света като ирландец и американски гражданин, също и като католически духовник, че ще отидете в Северна Ирландия да посетите лагерите.

— Но ако вие ги опразните, тогава кого ще посетя, господин Флин?

— В тези лагери има стотици хора.

— А тези, които трябва да бъдат освободени, са роднини на мъжете и жените с вас. Плюс, сигурен съм, голям брой важни лидери. Другите могат да останат, за да имате морално оправдание за кървавите си методи. Не съм толкова наивен, колкото смятате, и няма да позволя да ме използвате.