Нелсън Демил - Катедралата

Даунс се усмихна за първи път:

— Разбира се.

Майор Мартин се изкашля:

— Вижте сега. Забравихме да допуснем възможността съобщението да е уловка от страна на Флин, за да ни накара да повярваме, че е добре въоръжен… Твърде прозорливо и изтънчено за ирландец… Но е възможно.

Лангли каза:

— Ако имахме цялото съобщение, можеше да си изградим и по-точна представа за неговата автентичност.

Шрьодер се обърна към Лангли:

— Трябва ми информация за хората, споменати тук. Мегън Фицджералд. Трети командващ.

Лангли поклати глава:

— Ще проверя в досиетата, но никога не съм чувал за нея.

В стаята настъпи затишие, докато във външния офис влизаха и излизаха хора, звъняха телефони и се водеха разговори на групи. На долните етажи полицейските командири координираха овладяването на човешките маси отвън и образуването на кордони. В резиденцията на кардинала, губернаторът Дойл и кметът Клайн провеждаха среща с представители на правителството и обсъждаха по-важни въпроси, събрани около бюфета в трапезарията. Поддържаха се открити телефонни линии с Вашингтон, Лондон, Дъблин и Олбъни.

Един от шестте телефона иззвъня и Шрьодер вдигна слушалката. Подаде я на човека от ЦРУ. Крюгер говори минута и затвори.

— Не разполагаме с нищо за Брайън Флин и Мегън Фицджералд. Също и за фенианите. Имаме старо досие на Хики. Не е така пълно като вашето.

Два телефона иззвъняха едновременно. Шрьодер вдигна и двата и подаде по една слушалка на Хоган и Мартин.

Представителят на ФБР говори много кратко, затвори и съобщи:

— Нищо за Флин, Фицджералд или фенианите. Разполагате с нашето досие на Хики. Случайно на погребението е присъствал наш агент, който е проверявал присъстващите. Това е последната информация в досието. Предполагам, че ще трябва да напишем постскриптум.

Майор Мартин все още беше на телефона и докато слушаше, си водеше бележки. Най-сетне остави слушалката:

— Малко добри новини. Нашето досие на Флин скоро ще пристигне по телекса в посолството. Има също и доклад за фенианската армия. Вашите досиета за Хики са по-пълни от нашето и бих ви помолил да изпратите копие в Лондон. — Той запали цигара и добави със задоволство: — Насам пътува и досието на Мегън Фицджералд. Ето няколко трогателни подробности: родена в Белфаст, на 21 години. Бащата напуснал семейството. Брат й Томас е в Лонг Кеш за нападение над затворническа камионетка. Другият брат, Педар, е член на ИРА. Майка й лежи в болница с нервно разстройство. Типичното петчленно семейство от Белфаст. — Погледна Бърк: — Има и нейно описание. Червена коса, синеока, с лунички, висока пет фута и седем инча, стройна, доста красива, според този, с когото говорих. Прилича ли на младата дама, която стреля срещу теб?

Бърк кимна.

— Тя е сегашното гадже на Флин — продължи Мартин и се усмихна. — Чудя се как се разбират тя и госпожица Малоун. Почвам да съжалявам стария Флин.

През вратата подаде глава униформен офицер:

— Пристигна храната от ресторанта на Барликорн. Шрьодер се протегна към телефона:

— Добре, ще кажа на Флин, че Бърк е готов с това проклето солено месо. — Той набра оператора: — Долният орган — и зачака. — Здравейте, обажда се капитан Шрьодер. Може ли да говоря с Фин Макмейл?

Включи високоговорителите и съседната стая утихна.

— Тук е Дърмът. Макмейл се моли в компанията на кардинала.

Шрьодер се поколеба:

— Господин… Дърмът…

— Наричай ме просто Хики. Джон Хики. Никога не са ми харесвали тези военни имена. Объркват всички. Знаехте ли, че съм тук? Пред теб ли е досието ми, Шнайдер?

— Шрьодер

Той погледна дебелото полицейско досие. С всеки човек играта се води различно. Всеки има своите изисквания. Шрьодер рядко признаваше по време на преговори, че разполага с нечие досие, но също толкова важно беше да не го хванат в лъжа при директен въпрос. Освен това, често се оказваше по-удобно да се разчита на егото на човека.

— Шрьодер, заспа ли? Шрьодер се изправи на стола:

— Да, сър. Знаехме, че сте там. Вашето досие е пред мен, господин Хики.

Хики щастливо се изкиска:

— Прочетохте ли онази част, дето разказва как ме хванаха при опита ми да взривя парламента през 1921-а?

Шрьодер откри обозначените с дата данни.

— Да, сър. Много… — той погледна към Мартин, който стоеше стиснал устни, — много дръзко. И бягството е много дръзко.

— Можеш да си заложиш задника, синко. Сега погледни на 1941-а. Тогава работех с германците по взривяването на британските кораби в пристанището на Ню Йорк. Не съм горд, нали разбираш? Но много от нас правеха това през Втората световна. Показва колко мразим британците, щом сме се хванали с проклетите нацисти.