Нелсън Демил - Катедралата

Тя не отговори. Брайън продължи:

— Ако се съгласиш, че сделката, която съм направил с майор Мартин, не е толкова ужасна, ще включа името на Шийла в списъка на хората, които трябва да бъдат освободени.

Бързо вдигна очи към него:

— Искаш да кажеш, че то не…

— Това променя малко нещата, нали? Май очакваше тази сърцераздирателна среща с малката Шийла. Сега нищо няма да спечелиш от цялата работа. Освен, разбира се, ако не проявиш разбиране относно моите съвместни действия с врага.

— Защо е толкова важно за теб да се съглася? Чу се вик:

— Аз съм Бърк! Пристигам! Флин каза на Морийн:

— Ще поговорим по-късно — и викна към ризницата: — Можеш да се приближиш. — Разтвори якето си и намести пистолета в колана си. После се обърна към нея: — Уважавам способностите ти на боец достатъчно, за да те третирам като мъж. Не се опитвай да предприемеш нищо, не прави резки движения, не заставай зад мен и не се обаждай, докато не ти кажа.

Отговори му:

— Ако това беше комплимент, не се чувствам поласкана. Вече загърбих всичко.

— Да, и влязлата в пътя проститутка загърбва улицата, но се обзалагам, че подсъзнателните й подтици остават.

— Да, остават.

Той се усмихна. От коридора на ризницата се подаде Бърк, който тикаше количка за сервиране пред себе си. Спря в подножието на стълбището под решетестата врата.

— Познаваш ли госпожица Малоун? — попита Флин. Бърк й кимна.

— Срещали сме се.

— Точно така. Миналата вечер в „Уолдорф“. Докладваха ми. Изглежда толкова отдавна, нали? — той се засмя. — Доведох я тук, за да се увериш, че не сме накълцали заложниците. — Обърна се към нея: — Кажи му колко добре се отнасяме с вас, Морийн.

— Още никой не е мъртъв — отговори тя.

— Моля те, предай на останалите, че правим всичко възможно, за да ви освободим невредими. — Бърк вложи в гласа си по-весела нотка: — кажи на отец Мърфи, когато всичко свърши, ще дойда да изповядам греховете си.

Тя кимна и го погледна разбиращо, Флин помълча, после попита:

— Свещеникът твой приятел ли е?

— Всички са мои приятели.

— Наистина ли? — той дойде по-близо до вратата. — Скрит микрофон ли имаш, Бърк? Трябва ли пак да повтарям проверката?

— Чист съм. Количката също. И аз не искам да ме подслушват. — Изкачи седемте стъпала до вратата и остро осъзна психологически неизгодното положение да стои на стъпало, осем инча под Флин. — Няма нищо сложено в храната.

— Флин кимна.

— Няма как, когато има заложници. Това прави нещата съвсем различни, нали?

Морийн внезапно увисна на пръчките на вратата и заговори бързо:

— Истинското му име е Брайън Флин. Има само около дванайсет стрелци…

Флин измъкна пистолета си от пояса и го притисна силно във врата й.

— Не се прави на герой, Морийн. Не е нужно. Нали, лейтенант?

Бърк леко разпери настрани ръцете си така, че да се виждат.

— Успокой се. Не казвай нищо повече! Така. Флин процеди през зъби:

— Това е добър съвет, момиче. Нали не искаш да поставиш под заплаха друг човек, като лейтенант Бърк, например, който вече чу достатъчно? — Той погледна Бърк: — Прекалено е импулсивна и не се е научила да прави разлика между смелост и безумие. Боя се, че е моя грешка. — Хвана рамото и със свободната си ръка и я отскубна от вратата. — Върни се обратно. Морийн погледна Бърк:

— Отец Мърфи чу изповедта ми и не се страхувам да умра. Скоро всички ще се изповядаме. Не се огъвайте пред тези копелета!

Бърк я погледна и кимна:

— Разбирам.

Тя се усмихна, обърна се и изкачи стъпалата към олтара, Флин беше отпуснал пистолета встрани до себе си и я гледаше как си отива. Помисли малко и попита:

— Добре, колко ти дължа?

Бърк бавно му подаде сметката. Той я погледна:

— Петстотин шейсет и един долара и дванайсет цента. Не е евтино да нахраниш една армия в Ню Йорк,

нали? — Мушна пистолета обратно в пояса и отброи сумата. — Ето, ела по-насам.

Бърк се приближи и пое банкнотите и дребните.

Флин продължи:

— Удържах си отстъпката от цената — той се изсмя.

— Съобщи го на пресата, лейтенант. Те умират за такива пикантерии.

Бърк кимна. Брайън Флин не беше чак толкова луд, реши той. Имаше неловкото усещане, че Флин е по-умен и по-добър актьор от Шрьодер.

Флин погледна количката, натоварена с метални блюда, покрити с капаци.

— Не би било истински празник на Свети Патрик без солено месо, нали, Бърк? Ти успя ли да хапнеш?

— Не, бях зает.

— В такъв случай ела да хапнеш с нас. Всички ще се радват на твоята компания.