Нелсън Демил - Катедралата

— Не мога.

— Не можеш? — Флин се престори, че си припомня нещо:

— А, да. Заложниците не могат да бъдат предавани или разменяни при никакви обстоятелства. Полицията не може да заеме мястото им. Няма да те задържам.

— Изглежда знаеш много за тези неща. Флин долепи лице до решетката:

— Знам достатъчно, за да не правя глупости. Надявам се, че и ти знаеш толкова.

— Убеден съм, че имаме повече опит със залавяне на заложници от теб! Гледай ти да не направиш грешка!

Флин запали цигара и рече неочаквано:

— Сега, след като госпожица Малоун бе достатъчно умна да съобщи истинското ми име, май трябва официално да се представя. Наистина съм, както каза дамата, Брайън Флин. Както може би знаеш от други източници. В главата ти светнаха ли сигнални лампички?

— Няколко. Дейността ти в края на седемдесетте. От другата страна на океана.

— Да, от другата. А сега, от тази. За разлика от Джон Хики, не съм официално умрял, а само официално изчезнал. Добре, хайде да се върнем на любимата си тема. Майор Мартин присъства ли на военните ви съвети?

— Да.

— Отървете се от него.

— Засега той представлява Британското консулство. Флин се изсмя пресилено:

— Сър Хари ще изпадне в ужас, като научи това. Нека ти кажа, че майор Мартин ще изработи дори своето Министерство на вътрешните работи. Той е предан единствено на маниакалната си омраза към ирландците. За Бога, трябва да го изключите от процеса за вземане на решения.

— Предпочитам да стои наблизо, за да мога по-лесно да го наблюдавам.

Флин поклати глава:

— Такъв човек не можеш да наблюдаваш, независимо колко близо се намира. Махни го от енорийския дом, по-далече от твоите началници.

Бърк отбеляза тихо:

— За да могат хората ти отвън по-лесно да го ликвидират.

По лицето на Бърк бавно се плъзна усмивка:

— О, лейтенант, ти си бил много умен. Да, наистина е така.

— Моля те да не предприемаш нищо, преди да си говорил с мен.

— Да, трябва да се съобразявам с теб — кимна Флин. — Може още да работим заедно.

— Може би.

— Виж, в момента се водят много двойни игрички, Бърк — отвърна Флин. — Само нюйоркската полиция, доколкото разбирам, няма задни мисли. Ще разчитам на теб, лейтенант, да си свършиш работата. Трябва да играеш ролята на честния брокер и да предотвратиш кървавата баня. Утре до зазоряване, иначе, обещавам ти, тази катедрала ще изгори. Това е също толкова неизбежно, колкото изгревът.

— Искаш да кажеш, че не е във властта ти да спреш?

— Бързо се досещаш. Мога да контролирам хората си само до определен момент. Но на зазоряване, ако исканията ни не бъдат изпълнени, всеки мъж и жена тук вътре ще действа по предварително издадена заповед. Без дори да изрека и дума, заложниците ще бъдат застреляни или хвърлени от кулата на камбанарията, ще бъдат подпалени огньовете и автоматично ще се включат останалите средства за разрушаване.

Бърк отсече:

— Постъпил си много глупаво, като си преотстъпил контрола. Глупаво и опасно.

Флин притисна лице към металните пръчки.

— Има нещо още по-лошо от преговорите с мен. Ако нещо с мен се случи, ще трябва да се оправяте с Хики и жената, която наричаме Прения. Затова ти и Шрьодер не се опитвайте да работите срещу мен. Работете с мен и никой няма да умре.

— Познатият дявол е по-добър от непознатите.

— Съвсем вярно, лейтенант. Съвсем вярно. А сега можеш да вървиш.

Бърк слезе заднишком на долното стъпало. Той и Флин се спогледаха. Този път Флин не направи движение да се обърне и Бърк си спомни предписанието на отдела, който преговаряше за заложници — никога не се обръща гръб на терористите, които ги държат. „Трябва да се отнасяш с тях като с кралски особи“ — обичаше да повтаря Шрьодер в интервютата по телевизията. „Никога не им показвайте гърба си. Не използвайте отрицателни думи. Не казвайте думи като «смърт», «убийство», «убивам», «умирам», «мъртъв». Винаги се обръщайте към тях с уважение“. Шрьодер би получил удар, ако беше чул разговора им.

Бърк слезе още едно стъпало заднишком. Шрьодер си имаше своите методи, и все пак Бърк започваше да се убеждава, че тази ситуация изисква гъвкавост, оригиналност и дори правене на компромиси. Надяваше се Шрьодер и останалите да го разберат, преди да е станало прекалено късно.

Той обърна гърба си към Флин, слезе по стъпалата, заобиколи количката и тръгна към коридора. През цялото време усещаше дълбоките тъмни очи, които го следваха.

Патрик Бърк извървя дългия подземен път от ризницата, покрай мълчаливите полицаи в коридора. Забеляза, че подразделението за тактическо наблюдение беше заменено от Службите за бързо реагиране. Носеха черни униформи и черни бронирани жилетки. Въоръжени бяха с пушки, снайпери, автомати и пистолети със заглушители. Нямаха нищо общо с обществената представа за ченге. Очите им постоянно шареха, телата им бяха прекалено напрегнати, в стиснатите им устни димяха цигари.