Нелсън Демил - Катедралата

— Остава да го проверим — той се обърна и викна на Педар Фицджералд, който стоеше на площадката: — Свободен си да почиваш.

Фицджералд преметна автомата през рамо и си тръгна, Флин и Бърк се гледаха известно време, после Флин заговори:

— Как разбра за нас, лейтенант?

— Не е твоя работа.

— Разбира се, че е. Майор Мартин ли ти каза?

Бърк осъзна, че се чувства по-свободен да говори без предавател, който да препраща думите му в енорийския дом. Той кимна и видя как някакъв странен израз премина по лицето на Флин.

— Той да не е някой от твоите приятели?

— Познанство на професионална основа — отговори Флин.

— Добрият майор съобщи ли ти истинското ми име?

Бърк не отговори. Флин се приближи още към вратата.

— Има една стара пословица сред разузнавачите: „Не е важно кой е изстрелял куршума, а кой е платил за него“ — погледна внимателно Бърк. — Кой е платил за куршумите?

— Ти ми кажи.

— Британското военно разузнаване осигури всичко необходимо за фенианската армия.

— Британското правителство не би поело такъв риск, само заради дребната ви война.

— Говоря за хора, преследващи собствени цели, които може да съвпадат, но може и да не съвпадат с целите на техните правителства. Тези хора говорят за някакви исторически съображения, за да оправдаят онова, което вършат…

— Ти правиш същото.

Флин не обърна внимание на прекъсването:

— Тези хора са невероятни егоисти. Животът им придобива смисъл само ако могат да манипулират, мамят, интригантстват и елиминират враговете си, истински и въображаеми, от другата или от тяхната собствена страна. Самоутвърждават се само в ситуации на криза и смут, които често самите те създават. Това са твоите хора от разузнаването, или тайни ченгета, или каквито там още се наричат. Това е майор Бартолъмю Мартин.

— Помислих, че описваш себе си.

Флин се усмихна студено:

— Аз съм революционер. Тези, които са контрареволюционери, са далеч по-окаяни.

— Може би трябва да започна да се занимавам с разследване на кражби на коли.

Флин се засмя.

— Ах, лейтенант, ти си честно ченге. Вярвам ти.

Бърк не отговори и Флин продължи:

— Ще ти кажа още нещо. Мисля, че някой в Америка е помагал на Мартин. Наложило се е. Пази се от ЦРУ и ФБР.

Бърк отново не отговори и Флин зададе въпроса:

— Кой печели най-много от това, което става днес?

Бърк вдигна очи:

— Не и ти. Скоро ще бъдеш мъртъв и ако това, което казваш, е вярно, тогава в какво се превръщаш ти? В пешка. Незначителна пешка, пожертвана от британското разузнаване и може би от ЦРУ или ФБР, заради собствената им игра.

Флин се усмихна.

— Да, знам го. Но пешката е взела топа и се намира в неговото квадратче. Пешките не бива да се подценяват. Когато стигнат до края на шахматната дъска, те могат да се превърнат в офицери.

Бърк разбра Брайън Флин. Попита:

— Ако приемем, че майор Мартин е такъв, какъвто казваш, тогава защо ми разказваш всичко това? Да не би да очакваш от мен да го разоблича?

— Не, то ще ме компрометира, нали разбираш? Просто го дръж под око! Сега, когато послужих за постигане на целта му, той иска да ме види мъртъв. Иска заложниците да умрат и катедралата да бъде разрушена, за да покаже на света какви диваци са ирландците. Внимавай какви съвети дава на твоите началници! Разбираш ли?

— Разбирам, че си попаднал в ситуация, от която не можеш да излезеш победител. Забъркан си в лоша сделка, която си мислел, че можеш да преобърнеш, но сега не си толкова сигурен.

— Целта ми не е компрометирана. Само от британското правителство зависи дали ще освободят тези хора. Тяхна ще бъде грешката, ако…

— За Бога, човече, откажи се от това — гласът на Бърк издаде нетърпението и гнева му. — Ще ти дадат няколко години условна присъда за тежка степен на физическо насилие, или за каквото успееш да се споразумееш с прокурора.

Флин сграбчи железните пръчки пред себе си:

— Престани да говориш като шибано ченге, Бърк! Аз съм войник, а не презрян престъпник, който прави сделки с прокурорите.

Бърк въздъхна тежко и промълви:

— Не мога да те спася.

— Не съм те молил. Но фактът, че го спомена, ми говори повече за ирландеца Патрик Бърк, отколкото иска да признае полицаят Патрик Бърк.

— Дрън-дрън.

Флин пусна пръчките.

— Погрижи се само за майор Мартин и ще спасиш заложниците и катедралата. Аз ще спася фенианите. Сега тичай обратно като добро момче и донеси соленото месо. Може пак да си поговорим.