Нелсън Демил - Катедралата

— Да, сър.

— Готов ли е 69-и, полковник?

Лоугън понечи да каже нещо разумно, после се изкашля:

— Ирландските бойци са винаги готови, господин губернатор!

— Говори капитан Берт Шрьодер от полицейското управление на Ню Йорк. — Шрьодер се пресегна и завъртя копчетата, с които се включваха високоговорителите в двете резиденции.

Глас с ирландски акцент прогърмя в стаята и отекна във външния офис, който веднага стихна.

— Защо се забавихте толкова?

Бърк кимна:

— Това е той.

Шрьодер заговори тихо, любезно, с тон, предназначен да успокоява:

— Нещата са малко объркани, сър. С кого?…

— Фин Макмейл, водач на фенианите. Казах на сержант Тесик и лейтенант Бърк, че искам да говоря с някой от по-висок ранг. Засега съм стигнал само до капитан.

Шрьодер даде стандартния си отговор:

— Всички, с които бихте желали да разговаряте, са тук. Слушат разговора ни по високоговорители. Чувате ли ехото? Решихме аз да говоря от името на всички, за да избегнем объркването. Те ще предават съобщенията си чрез мен.

— Кой сте вие?

— Човек, който има известен опит в тези неща.

— Интересно. Присъстват ли представители на британското, ирландското и американското правителство?

— Да, сър. Комисарят на полицията, кметът и губернаторът също са тук.

— Подходящ ден избрах за тази работа, нали?

Бърк се обърна към Шрьодер:

— Забравих да ти кажа, че има чувство за хумор.

Шрьодер рече в микрофона:

— Да, сър. А сега нека да се захващаме за работа.

— Нека се върнем малко назад и да установим правилата, капитане. Всички ли поддържат контакт със своите столици?

— Да, сър.

— Свързахте ли се с Червения кръст и Амнести Интърнешънъл?

— Направено е, сър.

— И вие сте говорителят?

— Да, сър, така се избягва объркването. Смятам, че ще установите колко по-приемливо е това. — Шрьодер стоеше на тръни на ръба на стола си. Беше най-трудната част — да убедиш някой побъркан лунатик, че е по-добре да говори с тебе, отколкото с президента на Съединените щати или с кралицата на Великобритания. — Сега, ако вече можем, да започваме…

— Добре, ще видим.

Шрьодер тихо изпусна въздуха от дробовете си. — Пред нас стоят вашите искания и списъкът на хората от Северна Ирландия, които желаете да освободим. Искаме да знаете, че наша основна грижа е безопасността на заложниците…

— Не забравяйте катедралата! Подготвили сме нейното изгаряне.

— Да, но сме загрижени и за човешкия живот.

— Съжалявам за коня.

— Какво? А, да. Ние също. Но никой друг, никой човек, не е убит, така че да се постараем нещата да останат такива.

— Значи комисар Дуайър се чувства по-добре?

Шрьодер метна мълниеносен поглед към Бърк и покри с ръка микрофона:

— Какво, по дяволите, си му казал за Дуайър?

— Правило номер едно: истината.

— Мамка му! — Шрьодер свали ръката си от микрофона: — Комисарят почина от естествена смърт, сър. Никой не е убит. — Той отново натърти: — Нашата цел да съхраним човешкия живот…

— Значи мога да подпаля катедралата, след като получа онова, което искам?

Шрьодер отново огледа стаята. Всички се бяха привели напред в столовете си. Цигарите бълваха дим в тишината.

— Не, сър. То ще бъде углавно престъпление. Нека да не усложняваме проблема.

— Не виждам никакъв проблем. Просто направете, което искам.

— Заложниците добре ли са?

— Казах на Бърк, че са добре. Щом съм се ангажирал с нещо, значи наистина е така.

— Просто исках всички тук да се уверят. При мен има много хора, господин Макмейл, те искат да чуят какво казвате. Главният енорийски свещеник на катедралата е тук. Той е силно обезпокоен за кардинала и останалите. Всички разчитат на вас да не допуснете косъм да падне от главата им. Слушайте, не е ли възможно да чуем заложниците? Бих искал…

— Може би по-късно.

— Добре. Хубаво. Съгласен съм. Слушайте, искам да говоря с вас за този прожектор. Било е потенциално опасно действие…

— Не и ако в камбанарията стои шампионът по стрелба на графство Антрим. Не включвайте повече прожектори!

— Да, сър. По-нататък ако искате нещо, само ме попитайте. Опитвайте се да не поемате нещата в свои ръце. Понякога е по-лесно, ако помолиш.

— Ще се опитам да го запомня. Откъде точно се обаждате?

— От кабинета на главния енорийски свещеник.

— Браво. Не е лошо да стоиш по-близо до центъра на събитията.

— Ние сме точно в центъра.

— Ние също. Добре, трябва да се погрижа за някои неща. Не ми се обаждайте през минута под някакъв претекст. При следващото обаждане искам да чуя, че трите правителства и двете организации, които са включени, са съгласни да започнем уговарянето на подробностите по прехвърлянето на освободените затворници.