Нелсън Демил - Катедралата

Белини размърда масивното си тяло на малкия стол. Синкавочерната четина по неговото лице му придаваше решителен вид, но кожата под очите му бе силно пребледняла:

— Да… Да, сър. Когато настъпи моментът, ще бъдем готови.

Шрьодер се протегна към телефона.

— Добре. Вече знам кой на какви позиции стои. Нали?

Монсеньор Даунс се обади:

— Може ли аз да кажа нещо?

Всички се обърнаха и го погледнаха. Шрьодер свали ръка от слушалката, усмихна се и кимна. Даунс заговори тихо:

— Никой още не е споменал нищо за заложниците. Нито за катедралата. — В стаята продължаваше да е тихо. — Ако, както предполагам, вашата първа отговорност е към заложниците и ако покажете това ясно на по-висшестоящите от вас и на хората в катедралата, не виждам защо да е невъзможно да се стигне до компромис. — Той огледа всички.

Никой не пое върху себе си необходимостта да обясни на монсеньор реалностите в международната дипломация. Шрьодер се прокашля:

— Досега не съм губил заложник или сграда, монсеньор. Често е възможно да получиш това, което искаш, без да даваш нищо в замяна.

— О… не знаех това — отвърна кротко монсеньор.

— Всъщност — продължи Шрьодер убедително, — курсът, който смятам да поема, е много близък до това, което вие предложихте. Стойте тук и ще видите как ще стане. — Вдигна телефона и почака да чуе гласа на телефониста от централата. Огледа присъстващите в стаята: — Не бива да се притеснявате, ако той спечели първите няколко рунда. Човек трябва да остави у тях впечатлението, че печелят точки. До сутринта ще се измори. Ходили ли сте някога на лов за акули? Оставяте ги да се изтощят от мятане на въдицата, докато сте готови да ги издърпате. — Каза на телефониста: — Да, свържи ме с вътрешния, при долния орган. Постави лактите си на писалището и зачака. Никой в стаята не помръдваше.

Губернатор Дойл остави слушалката и огледа препълнения външен офис. Хората се блъскаха да се докопат до новопоставените телефони, а над елегантните мебели висеше облак синкав дим, което му напомни за хотелски апартамент през изборна нощ и го подсети за предстоящите избори. Забеляза кмета Клайн, потънал в разговор с висши служители от градската управа и полицията. Отиде зад него и здраво го стисна за ръката.

— Мъри, трябва да поговоря с теб.

Кметът се остави да бъде избутан в коридора, качиха се нагоре до една площадка на стълбището, което водеше към спалните на свещениците. Кметът се изтръгна от хватката на губернатора и попита:

— Какво искаш, Боб? Имам работа.

— Преди малко говорих с Олбъни. Главната им грижа е да не се стигне до гражданско неподчинение.

— Не мислех, че в Олбъни има достатъчно жители, за да вдигнат бунт.

— Не там. Тук, е Манхатън. Тълпата отвън може отново да избухне… При цялото това пиене…

Кметът се усмихна:

— С какво тази нощ е по-различна от всички минали нощи след празника на Свети Патрик?

— Виж, Мъри, не е време да си правиш шеги. Обсадата на тази катедрала може да е само прелюдия към по-големи граждански размирици. Мисля, че трябва да обявиш вечерен час.

— Вечерен час? Ти луд ли си? Движението в Манхатън още е натоварено.

— Тогава го обяви по-късно — губернаторът снижи гласа си. — Моите специалисти в Олбъни смятат, че единственото, което запазва обстановката спокойна, е тази лапавица. Когато спре да вали, баровете ще се опразнят и може да има неприятности.

Кметът го изгледа недоверчиво:

— Не ми пука какво казват твоите специалисти в Олбъни. Това е денят на Свети Патрик в Ню Йорк, за Бога! Най-големият парад в света, като не се смята Първомайският в Москва, току-що завърши. Най-голямото, единствено по рода си парти в Ню Йорк, може би и в цяла Америка, тъкмо започва. Хората се готвят за този ден цяла година. Има повече от един милион само в центъра на града, наблъскани в барове, ресторанти и по домовете. През тази нощ се консумират повече алкохол и храна, отколкото през всяка друга в годината. Ако обявя вечерен час… Асоциацията на ресторантьорите ще плати, за да бъда убит. Ще изсипят цялата неизконсумирана бира на пързалката в центъра „Рокфелер“ и ще ме удавят в нея. Заври си в задника този вечерен час.

— Но…

— Въпросът има и религиозна страна. Що за ирландец си? Само това ни липсва, кметът-евреин проваля празника на Свети Патрик! По-лесно е да отменя Коледа. Какви са тия йо-йо, които ти дават съвети? Някакви тъпи фермери?

Губернаторът закрачи напред-назад по малката площадка.