Нелсън Демил - Катедралата

— Тя започна да отделя експлозива, а с камата разширяваше разреза. Показа се циферблатът на будилник, който силно тиктакаше. — Добре… Показва 6,02. По моя е 6,02. Време на взривяване, 6,03… Играеш честно, татенце. Добре! — Искаше й се да изскубне часовника, да издърпа жиците, или да разбие стъклото на часовника и да премести стрелките, обаче това в повечето случаи взривяваше механизма. — Спокойно, вече направи толкова много… — Мушна ръката си в експлозива и прокара дългите си вкочанени пръсти през гъстата влажна субстанция. Внимателно опипа, за да открие други детонатори зад часовника. — Бавно пъхай ръката си в това нещо, Питърсън! Постави ръка зад часовника… Ето… прост механизъм… Откъде се изключва? Хайде… 6,03… По дяволите! По дяволите! Още не звъни… Още

няколко секунди… Спокойно, Уенди. Мили Боже, спокойно, спокойно…

Чу се силен звън и Уенди Питърсън го слушаше с мисълта, че е последният звук, който някога щеше да чуе.

Мъртва тишина падна над катедралата. Мартин опря скръстените си ръце на парапета, без да откъсва очи от светилището. Почука с пръсти по стъклото на часовника си.

— Колко показва твоят, Бърк? Не е ли късно? Какъв е проблемът?

В енорийския дом и резиденцията на кардинала хората се бяха отдръпнали от облепените със скоч прозорци. На всички покриви около катедралата полицаи и журналисти стояха неподвижни. Пред телевизорите по домовете и нощните барове хората наблюдаваха броячите, изправени на тихия екран на фона на катедралата, гледана от въздуха. Картината ставаше все по-светла с настъпването на утрото. В църкви и синагоги, където богомолците бяха останали на нощното бдение, хората погледнаха часовниците си. 6,04 часа.

Уенди Питърсън излезе бавно от дупката и отиде до средата на светилището, зажумяла от ярката светлина. Тя държеше нещо в двете си ръце, гледа го дълго време, после бавно вдигна глава към галериите и балкона. Лицето й бе много бледо, гласът й беше тих и колеблив, обаче се понесе през цялата смълчана катедрала.

— Взривното устройство…

Вдигна часовник, свързан с четири жици към няколко големи, облепени заедно батерии. От тях излизаха още четири жици. Тя го вдигна по-високо, сякаш беше потир, а с другата си ръка показа четири дълги цилиндрични детонатора, които беше отрязала от жиците. По целия механизъм все още висяха късчета бял пластичен експлозив и в тишината на катедралата цъкането на часовника отекваше като гръм. Тя прокара език по пресъхналите си устни и викна:

— Всичко е чисто!

Никой не изръкопляска, никой не извика от радост, в тишината се чу колективна въздишка, после някой захлипа.

Тишината беше внезапно разцепена от дълъг пронизителен писък и едно тяло полетя с главата надолу от балкона. То се разби със силен трясък на пода пред бронетранспортьора.

Морийн и Бакстър се обърнаха към неестествено проснатото тяло. Около главата му бързо се разрасна локва кръв. Бакстър прошепна:

— Мартин.

Бърк мина със залитане под козирката на балкона. Пълзящите тръпки по гърба му бяха преминали в тъпа болка. Покрай него изнесоха носилка и той за миг видя лицето на Брайън Флин, но не можа да разбере дали е жив или мъртъв. Продължи, докато стигна до тялото на Мартин. Вратът му беше прекършен, очите — изцъклени, а върхът на езика се подаваше навън, прехапан от зъбите. Бърк запали цигара и хвърли клечката върху лицето му.

Обърна се и отправи блуждаещ поглед към огромния почернял бронетранспортьор и овъглените тела върху него. После остана да гледа хората, които се движеха наоколо, разменяха бързи реплики и вършеха задълженията си. Всичко изглеждаше толкова далечно, сякаш гледаше през нефокусиран телескоп. Огледа се за Бакстър и Малоун, но те бяха изчезнали. Разбра, че няма какво да прави в този момент и от това му стана неизразимо леко.

Тръгна безцелно по централната пътека и видя Уенди Питърсън, която стоеше сама и изглеждаше като него не на себе си. Бледа слънчева светлина се процеждаше от счупения прозорец над източния край на архиепископската ризница. Тя сякаш нарочно беше застанала под лъча от танцуващи прашинки. Докато минаваше покрай нея, й рече:

— Отлична работа.

Тя вдигна очи към него.

— Бърк…

Той се обърна и видя, че беше вдигнала детонаторния механизъм. Заговори, обаче му се стори, че всъщност думите й не бяха отправени към него.

— Часовникът работи… Виждаш ли? А не е възможно всичките батерии да са изтощени… Връзките бяха здрави… Има четири отделни детонатора… но те изобщо не…