Нелсън Демил - Катедралата

Полицаят захвърли шапката настрана.

— Прав е.

Питърсън каза:

— Аз ще говоря със заложниците. Вие също можете да тръгвате.

Единият от мъжете хукна по стъпалата надолу към вратите на ризницата. Другият се качи горе при нея.

— Лейтенант — той погледна окървавената и зацапана превръзка на босия й крак, — за около шейсет секунди може да се стигне до подземието на енорийския дом…

— Добре.

Мъжът се поколеба, после се обърна и тръгна към ризницата.

Питърсън седна на най-горното стъпало и извика на Бакстър и Малоун:

— Как сте?

Морийн отговори:

— Върви си.

Питърсън запали цигара.

— Всичко е наред… Имаме още време… Веднага, щом се почувствате готови… Помислете си!

Тя продължи да им говори тихо, докато секундите изтичаха.

Лиъри пусна по един изстрел към четирите галерии, смени позицията, стреля към статуята на Свети Патрик, придвижи се странично, избра си една запалена свещ, стреля и я видя да хвръква във въздуха. Придвижи се по диагонал над скамейките, спря се там и пусна два куршума към кобалтовосиния прозорец, който се издигаше от източния край на архиепископската ризница. През счупеното стъкло се показа по-светлосиньото на настъпващото утро.

Лиъри застана зад една надупчена скамейка близо до тръбите на органа и насочи вниманието си към светилището — изхода на стълбището, бронзовия капак и скамейките за духовните лица. Раздвижи ръката си, която беше ударена от шрапнел, и разтри бузата си, одрана от сачма. Поне две от ребрата му бяха счупени от куршуми, ударили бронираната жилетка.

Мегън стреляше към всяка от вратите, променяйки последователността и продължителността на всеки откос. Беше застанала на пътеката на няколко фута под Лиъри и гледаше двете врати отляво и отдясно. Ръцете и раменете й бяха покрити с кръв от удари на шрапнели и сачми, а дясното й рамо имаше рана от куршум и бе напълно изтръпнало. Внезапно почувства отпадналост и гадене и се облегна на една скамейка. После се изправи и каза на Лиъри:

— Те даже не опитват.

Лиъри отвърна:

— Стана ми скучно.

Тя се засмя слабо:

— Ще разпердушиня онези скамейки и ще изкарам ония двамата навън. А ти ги гръмни на място.

— След около шест минути половината катедрала ще падне върху тях… или пък аз ще ги застрелям, ако тръгнат да бягат. Не разваляй играта! Потърпи малко. Тя коленичи на пътеката и вдигна пушката си.

— Ами ако полицаите намерят бомбите?

Лиъри погледна към светилището.

— Съмнявам се, че могат да се справят с Хики… Както и да е… Правя онова, което ми е заповядано, да пазя онзи капак и двамата заложници да не избягат.

Тя се прицели в скамейките и изкрещя:

— Искам да я видя как умира, преди да умра аз. Сега ще ги подгоня навън, а ти ще ги гръмнеш. Готов ли си?

Лиъри впи очи в Мегън. Силуетът й се очертаваше от светлината на свещите и огньовете отдолу. Той каза с тих замислен глас:

— Всички са мъртви, Мегън, освен Хики, Малоун и Бакстър. И тримата ще умрат при експлозията. Това означава, че ще останем само ние двамата.

Тя се завъртя светкавично и се взря в бездънния мрак към мястото, откъдето идваше гласът му. Той продължи:

— Нали разбираш, аз съм професионалист. Както ти казах, правя, което ми е наредено, нито повече, нито по-малко, а Флин ми нареди да внимавам особено много за тебе и Хики.

Тя поклати невярващо глава:

— Джак… не можеш… Не и след като ние… — Засмя се. — Да, разбира се… Не искам да бъда заловена… Брайън го знаеше… Направил го е заради мен. Тогава, давай, направи го. По-бързо!

Той вдигна пистолет, прицели се в тъмния силует и бързо изстреля два куршума в челото й. Тялото й отхвръкна назад, изтърколи се по пътеката и се спря до сержанта, когото беше убила.

Бърк застана по чорапи, опрял гръб досами вратата откъм кулата. Под мишница стискаше къс дебел гранатомет. Затвори очи срещу светлините на града, които влизаха през счупените прозорци, и се опита да успокои дишането си. Мъжете в помещението стояха напълно неподвижни и го гледаха. Бърк чу да долитат далечните звуци от разговор между мъж и жена, последвани от два пистолетни изстрела. Бързо се завъртя, влезе през вратата и хукна по страничната пътека край стената, после веднага легна по корем по средата на наклона. Някъде откъм тръбите на органа чу дишане. Дишането внезапно спря и един мъжки глас каза:

— Знам, че си тук.

Бърк остана неподвижен. Гласът продължи:

— Мога да виждам в тъмното. Мога да помириша това, което ти не можеш. Чувам всичко. Мъртъв си.