Нелсън Демил - Катедралата

Водачът на групата потвърди, че е приел информацията и затвори. Погледна назад към останалите четирима.

— Видели са сметката на капитана. Добре, двамата останете тук и стреляйте надолу в балкона. А вие двамата елате с мен.

Тръгна назад и влезе отново в кулата. Заедно с другите двама мъже хукнаха надолу по стълбата към нивото на балкона.

Един от мъжете, останали в галерията, се надвеси през балюстрадата и опря пушката си на издадената дръжка на знамето, която беше нацепена и покрита с кръв. Погледна надолу и видя на слабата светлина младо женско тяло, проснато върху съборена скамейка.

— Исусе… — той погледна към тъмния балкон и даде къс откос напосоки. — Да ги избием тези копелета!

Един-единствен куршум изсвири от балкона, мина през дървената дръжка и се удари в бронираната му жилетка. Той отлепи крака от пода и пушката му хвръкна във въздуха. Просна се и остана на пода няколко секунди, после се претърколи на лакти и колене, и се опита да си поеме дъх.

— Мили Боже… Исусе Христе…

Другият продължаваше да стои на едно коляно:

— Копелето имаше късмет, Тони. Обзалагам се, че не може да повтори този изстрел.

Удареният мушна ръка под жилетката и напипа буца, голяма колкото яйце, точно там, където ребрата се захващаха за гръдната кост.

— Ох… боли, по дяволите! — той погледна другия. — Твой ред е.

Човекът свали черната си маска и я подаде над парапета, закачена на върха на пушката си. Тихо изпукване дойде откъм балкона, последвано от изсвирване и изпращяване. Последва втори изстрел, но маската остана непокътната. Мъжът прибра шапката си.

— Некадърник!

Придвижи се няколко ярда по-нататък и надзърна над ръба на парапета. Огромното жълтобяло папско знаме вече не висеше, а беше опънато върху скамейките и покриваше тялото на мъртвата жена. Полицаят впери поглед в дръжката и видя само двете полюляващи се въженца. Бързо се дръпна назад и погледна другия.

— Няма да повярваш… Някой на балкона се изсмя.

Един от полицаите до Бърк вдигна мегафона на Белини и започна да го вдига над парапета, но веднага размисли. Насочи го нагоре, като остана коленичил и извика:

— Хей! Ти на балкона! Шоуто свърши. Остана само ти. Ела до парапета с вдигнати ръце! Няма да ти сторим нищо. — Изключи мегафона и процеди през зъби: — Само се приближи и ще те направя на пихтия!

Последва дълго мълчание, после от балкона се чу мъжки глас:

— Никога няма да ни хванете!

Последваха два пистолетни изстрела, след което всичко утихна. Полицаят се обърна към Бърк:

— Пръснаха си мозъците.

— Сигурно — каза Бърк. Мъжът помисли за момент.

— Как да разберем? — попита най-сетне той.

Бърк кимна към тялото на Белини. Полицаят се поколеба, после изтри лицето и челото на Белини с кърпичка. Бърк му помогна да повдигнат тялото над парапета.

Незабавно се чу звук, подобен на жужене на пчела, и тялото на Белини беше отнесено от ръцете им върху пода зад тях. Странен пронизителен глас изкрещя от балкона.

— Живи! Искам ги живи!

За пръв път от началото на атаката Бърк почувства по челото му да избива пот. Полицаят беше пребледнял.

— Мили Боже…

Тримата мъже от втори взвод минаха през тъмната кула и стигнаха до репетиционната зала на хора. Предпазливо я претърсиха в тъмното и откриха вратата, която извеждаше към балкона. Водачът внимателно се ослуша, залепил ухо до вратата, после се дръпна отстрани, сложи ръката си на топката и я завъртя. Не се чу аларма. Изчакаха залепени за стената около секунда-две, после водачът бутна вратата и те се втурнаха вътре, приведени ниско. В бърза последователност изтрещяха пет изстрела и тримата мъже бяха запратени назад в репетиционната. Техните лица, ръце и крака бяха разкъсани от куршумите.

Мегън Фицджералд бързо влезе в помещението и освети с фенерче трите сгърчени тела. Един от мъжете видя облечената й в черна роба фигура и очите му се приковаха в гротескно гримираното й лице, разкривено от отблъскваща усмивка. Мегън вдигна пистолет, без да бърза застреля един по един в главите сгърчените мъже, после затвори вратата и отново включи тихата светлинна аларма, върна се обратно на балкона и викна към Лиъри, който се движеше из целия балкон и стреляше от различни позиции.

— Не давай на Малоун и Бакстър да се измъкнат. Дръж ги заковани там, докато избухнат бомбите.

Без да спира да стреля, Лиъри изкрещя:

— Да, да. Само наблюдавай проклетите странични врати!

Силен поток от червени трасиращи куршуми се появи от дългата северозападна галерия и покри скамейките на хора. Лиъри изстреля ответен куршум преди последният трасиращ да е излязъл от цевта на полицейската пушка и стрелбата внезапно спря.