Нелсън Демил - Катедралата

— Включете осветлението и вдигнете ръце, иначе ще стреляме — погледна Бърк, който седеше до него с кръстосани крака. — Преговарям — и отново вдигна мегафона.

Лиъри беше коленичил в предната част на балкона, в северния ъгъл, и гледаше през окуляра появяването на мегафона зад колоната, точно по диагонал по дължината на катедралата. Протегна се над парапета, издавайки тялото си силно напред, като играч на билярд, който се опитва да прецени точно удара си. Нагласи кръстчето на оптическия мерник върху малка видима част от челото на Белини. Стреля и се хвърли по гръб на пода на балкона.

Мегафонът издаде странно усиления стон на Белини в мига, когато челото му се пръсна на пихтия от кости и кръв. Той падна върху кръстосаните крака на Бърк. Бърк впери неподвижен поглед в тежкото тяло, простряно върху него. От черната дупка в слепоочието на Белини изригна малко фонтанче кръв — като пъпка от червена роза, помисли си отнесено Бърк. Бутна тялото настрани и се подпря на парапета, като дърпаше от цигарата си.

Сега в катедралата шумът беше значително намалял, забеляза той. Оцелелите от първи взвод около него не издаваха и звук. Бяха пристигнали санитари и превързваха ранените на място. После ги изнасяха през таванското помещение, за да ги свалят през асансьорната шахта. Бърк погледна часовника си — 5,48.

Отец Мърфи чу звук от приближаващи стъпки отдолу. Първата му мисъл беше, че полицията пристига. После си спомни думите на Флин и разбра, това може да е Лиъри или Мегън. Взе пистолета и го стисна в треперещата си ръка.

— Кой е? Кой е там?

Командирът на втори взвод две нива по-долу направи знак на стрелците си да се отстранят от стълбището. Вдигна пушка и постави ръка на устата си, за да промени гласа си.

— Аз съм… Слез долу… Таванът гори.

Отец Мърфи вдигна ръка към лицето си и прошепна:

— Таванът… О, Боже… — и викна надолу: — Нолти! Ти ли си?

— Да.

Мърфи се поколеба.

— Лиъри… Лиъри с теб ли е? Къде е Мегън?

Командирът огледа хората си наоколо. Бяха напрегнати и нетърпеливи. Той викна нагоре:

— Тук са. Слизай!

Свещеникът се опита да събере мислите си, но умът му бе толкова притъпен от умора, че само гледаше безсмислено черния отвор на стълбището. Командирът извика:

— Слизай долу или ще дойдем да те вземем.

Отец Мърфи се дръпна назад от отвора, доколкото позволяваха белезниците.

— Държа пистолет.

Командирът направи знак на един от хората си да изстреля граната със сълзотворен газ в отвора. Тя изсвистя нагоре и избухна на стълбата, близо до главата на отец Мърфи. Парче от гранатата го удари в лицето и дробовете му се напълниха с газ. Той политна назад, после се катурна напред и падна през дупката. Увисна на една ръка срещу стълбата. Стомахът и гърдите му се гърчеха, задавени звуци излизаха от гърлото му. Един от мъжете видя падащата фигура и стреля с автомата си. Тялото се разтресе и легна неподвижно върху стълбата.

Взводът предпазливо се изкачи до горното ниво. Светлините на града се процеждаха през разбитите стъкла и хвърляха слаба сенчеста светлина в помещението. Студеният вятър отнесе миризмата на газ. Един от полицаите се доближи до стълбата и извика:

— Хей! Това е свещеник!

Командирът смътно си спомни един от телефонните разговори, който се отнасяше за липсващ заложник, свещеникът. Той прочисти гърлото си:

— Някои от тях са били облечени като свещеници… Нали така?

Мъжът с автомата добави:

— Каза, че има пистолет… Чух го да пада… Нещо падна тук на пода — той се огледа и намери пистолета. — Пък и… наричаше ги по име…

Полицаят с гранатомета каза:

— Но той е окован!

Командирът вдигна ръце към слепоочията си.

— Оплескахме я… Здравата я оплескахме… Постави ръка на перилото на стълбата, за да се подпре. По него се стичаше кръв, която се събра в малка локвичка около пръстите му.

— О… о, не! Не, не, не…

Другата половина от втори взвод внимателно мина през тъмната кула и се втурна в дългата галерия, където преди това беше Аби Боулънд. Хвърлиха се на пода и запълзяха, минавайки през оплискания с кръв под, близо до мястото, където висеше знамето. Свиха покрай ъгъла, който гледаше към северния неф. Двама мъже претърсиха таванското помещение на галерията, след което водачът на групата докладва по телефона:

— Капитане, северозападната галерия е превзета. Ако видиш нещо да се движи тук, значи е някой от нас.

По жицата долетя глас:

— Аз съм Бърк. Белини е мъртъв. Слушайте… нека няколко човека да слязат на нивото на балкона… Останалите стойте там и стреляйте отгоре надолу към вътрешността на балкона. Там има поне двама снайперисти. Единият от тях е много точен.