Нелсън Демил - Катедралата

— Давай да бягаме!

— Накъде? Цялата тази част на катедралата ще се срути. Вратите са минирани. Лиъри е на балкона, Галахър е при вратата.

Бакстър помисли малко:

— Галахър ти е длъжник…

— Не бих се оставила на милостта на който и да е от тях. Пък и без това не можем да стигнем до стълбището. Не искам да бъда застреляна от мръсник като Лиъри или Мегън. Оставам тук.

— Тогава ще бъдеш вдигната във въздуха от Джон Хики.

Тя скри лице в ръцете си, но след малко вдигна очи.

— Трябва да преминем през задната част на светилището. Олтарът ще остане между нас и балкона. В параклиса на страничния олтар на Дева Мария прозорците са много ниски, на доста по-малко от петнайсет фута от земята. Ще се покатерим върху олтара. Единият ще повдигне другия. Едва ли ще стигнем толкова далече, но…

— Поне ще поемем в правилната посока.

Тя кимна и започна да пълзи под скамейките.

Пети щурмови отряд се криеше на двата изхода на стълбището, непосредствено зад олтара. Командирът надникна откъм южната страна на олтара и видя вляво от себе си бронзовия капак в пода. Обърна се надясно, залепи лице към пода и се опита да открие заложниците под скамейките. При слабата светлина и лошата наблюдателна позиция не успя да види никого. Вдигна пушката си и тихо извика:

— Бакстър? Малоун?

Двамата тъкмо се готвеха да хукнат към задната страна на светилището, но се хвърлиха бързо по очи. Бакстър отговори:

— Да!

Командирът на отряда подвикна:

— Стълбището е чисто. Кардиналът е в безопасност. Къде е отец Мърфи?

Морийн се взря към отвора на стълбището, който се намираше на трийсетина фута от тях.

— Мисля, че е някъде в кулите. — Направи пауза и след малко попита: — Ами Галахър? Мъжът, който…

Командирът я прекъсна:

— Сапьорите в подземието още не са открили бомбата. Трябва да ви изведем оттук.

— Колко е часът? — попита Бакстър. Командирът погледна часовника си:

— Сега е точно 5,46 и двайсет секунди.

Морийн погледна стрелките на своя часовник. Изоставаше с десет минути.

— Мръсно копеле! — Премести стрелките и викна към тях: — Някой трябва да се оправи със снайперистите на балкона, преди да тръгнем.

Командирът наклони глава и надзърна покрай олтара към балкона. Зад светлината от свещите и огньовете виждаше плътна чернилка.

— Прекалено е далече от нас, за да го улучим, но и за него ще бъде трудно да го направи.

Бакстър извика гневно:

— Ако беше така, нямаше да сме тук. Този мъж наистина е много добър.

Командирът отговори:

— Седнали сме върху бомба и според мен тя ще избухне всеки момент.

Морийн викна към него:

— Слушайте, експлозивът беше поставен от двама души, които останаха долу по-малко от двайсет минути. Носеха два куфара.

Командирът отговори:

— Добре, ще предам информацията. Но трябва да разберете, че сапьорите може и да оплескат работата. Затова се налага да бягате.

— Ще чакаме.

— А ние няма.

Командирът вдигна глава към галерията, където се намираше Белини, не видя никого. Завъртя полевия телефон:

— Капитане, Малоун и Бакстър са под скамейките точно под вас. Живи са. — Предаде информацията за бомбите и добави: — Не искат да преминат през светилището.

Гласът на Белини долетя по линията:

— Не мога да ги обвиня. След трийсет секунди всички ще стреляме към балкона. Кажи им да се възползват от това и да бягат.

— Разбрано.

Той затвори и предаде съобщението на Морийн и Бакстър.

Морийн подвикна в отговор:

— Ще видим… Но вие внимавайте… Командирът се обърна и изкрещя към хората си на отсрещното стълбище:

— Масиран огън към балкона!

Мъжете се качиха и коленичиха на пода. Откриха огън през цялата дължина на катедралата. Командирът нареди на другата част от взвода да мине отляво на олтара и да открие огън едновременно с двете галерии. Камък и месинг се посипаха от балкона. Командирът извика на Морийн и Бакстър:

— Бягайте!

Внезапно от балкона две пушки започнаха да стрелят с удивителна точност. Мъжете от двете страни на олтара се загърчиха по студения каменен под на светилището. И двете групи се оттеглиха назад към стълбите, влачейки ранените, от които оставаха кървави дири по белия мрамор. Командирът изпсува гръмогласно и надникна към олтара.

— Добре, добре, стойте там!

вдигна бързо очи към балкона и видя блясъка на едно дуло. Мраморът пред него се пръсна и го удари право в лицето. Той изкрещя, някой го сграбчи за глезените и го издърпа назад върху стълбите. Откъм ризницата се втурнаха санитари и започнаха да изнасят ранените. Свързочникът се обади по телефона и докладва на Белини с развълнуван глас: