Нелсън Демил - Катедралата

Докато продължаваше, тя си мислеше за други начини на взривяване да се взриви една бомба, освен с часовников механизъм. Сети се за граната, която можеше да взривява със звук, за фенерче, задействащо фотовзривител, за устройство, което се задейства при улавяне на движение, за двойни и тройни механизми, за механизми с натегнати пружини, за механизми за дистанционно взривяване. Колко много подли начини да се задейства едно взривно устройство и все пак нямаше нужда от нищо толкова сложно, ако времето за избухване е настъпило и бомбата имаше пазач.

Джон Хики коленичи до главната колона, свит между нейната основа и стената на стълбището. Взираше се в огромната маса експлозив, натрупан около колоната. Изпитваше спонтанното желание да извади часовника и да го премести напред към вечността. Но да се пипа в експлозива на тъмно означаваше, че има вероятност да откъсне някой детонатор или батерия. Погледна часовника си — 5,47. Още шестнайсет минути. Щеше да успее да ги задържи настрана — достатъчно дълго, за да настъпи утрото и камерите да разполагат с достатъчно светлина. Ухили се самодоволно.

Дръпна се още назад в тясното пространство, без да отделя поглед от мястото, където беше бронзовият капак. Все още никой не се беше опитал да влезе, и докато слушаше стрелбата отгоре си помисли, че Лиъри и Мегън бяха още живи и щяха да се погрижат никой да не го направи. Един куршум удари капака и в тъмното отекна вибриращ звук. Последваха бързо още четири куршума един след друг и Хики се усмихна.

— Ах, Лиъри. Май се фукаш, малкият!

Точно тогава ушите му доловиха скимтене. Сложи ръка зад ухото си и се ослуша. Кучета. Дишане на хора. Превключи предпазителя на автоматична стрелба и се наклони напред към приближаващите звуци. Кучетата бяха надушили струпания експлозив, вероятно и него. Хики стисна устни и тихо извика:

— Пссс-т!

Внезапно последва пълна тишина. Хики издаде отново същия звук.

— Пссс-т!

Вдигна парче чакъл и го хвърли.

Взводният командир огледа района пред себе си, обаче липсваше и най-слабият блясък от светлина, за да може уредът да го улови и увеличи.

Хики рече:

— Аз съм, не стреляйте!

Няколко секунди никой не отговори, после взводният командир извика с глас, в който се долавяше усилието да остане хладнокръвен:

— Вдигни ръцете си и се приближи!

Хики вдигна пушката си на няколко инча от земята и я задържа хоризонтално.

— Не стреляйте, момчета! Моля ви, не стреляйте! Ако стреляте, всички ще хвръкнем във въздуха. — Той се засмя и добави: — Аз, обаче, мога да стрелям.

Той натисна спусъка и изпразни цял пълнител с двайсет патрона пред тях. Постави нов пълнител и когато ехото заглъхна, чу крясъци и стенания. Изпразни още един пълнител, този път на три откоса. Чу вой на куче, а може би и на мъж. Докато презареждаше отново, имитира този вой.

Снайперистите в двете галерии стреляха към балкона, целите там се движеха бързо в мрака. Започнаха да падат мъртви и ранени полицаи и в двете галерии. Един от хората до Белини се надвеси над парапета и даде дълъг откос към балкона. Трасиращите куршуми описаха дъга и изчезнаха, потънали в дървенията. Беше ударена клавиатурата на органа и в тъмнината изпукаха искри. Човекът стреля отново и потокът от трасиращи куршуми се изля върху месинговите тръби, които издадоха звук, подобен на биене на камбани. Куршумите рикошираха, завъртяха се и затанцуваха като огнени въртележки в черното пространство. Белини изкрещя на човека и го дръпна за жилетката.

— Стига вече! Лягай долу!

Изведнъж човекът пусна пушката си, хвана главата си с ръце, политна напред и се претърколи през парапета. Тялото му се простря върху скамейките отдолу.

Един от полицаите започна да стреля с гранатомет М-79. Една малка граната се взриви в дървен шкаф и дрехите се подпалиха. Белини вдигна мегафона си и изкрещя:

— Никакви гранати!

Огънят пламтя няколко секунди, после започна да угасва. Белини се сви и вдигна мегафона:

— Първи и трети взвод, всички заедно, по два пълнителя, автоматична стрелба. Чакайте команда. — Сграбчи пушката до себе си и докато се изправяше, викна в мегафона: — Огън!

Всички мъже в двете галерии се изправиха едновременно и стреляха. Разнесе се оглушителен рев, когато потоците от трасиращи куршуми се изляха на балкона. Изпразниха пълнителите си, заредиха, стреляха отново, после се прикриха.

От балкона не се чу шум и Белини внимателно се надигна с мегафона, като се прикриваше зад една колона. Извика в тръбата: