Нелсън Демил - Катедралата

— Този тип е страшно добър. Белини клекна до него и кимна:

— И има най-доброто място в театъра. Ще ни създаде проблеми.

Погледна часовника си. Всичко, което се случи от момента, в който Лоугън разби вратите, досега беше станало за по-малко от две минути. Заложниците сигурно бяха мъртви, хората му от подземието все още не бяха докладвали, а някакъв тип на балкона показваше върхова форма.

Белини вдигна полевия телефон и извика командира на пети взвод, който чакаше до ризницата.

— Всички копелета са мъртви, с изключение на един или двама на балкона. Трябва да тръгнете за кардинала и двамата заложници, които са под скамейките в светилището.

Командирът отговори:

— Как, по дяволите, ще се втурна срещу тази врата, при положение, че кардиналът е окован за нея?

— Много внимателно. Тръгвайте! — Той затвори и погледна Бърк. — Снайперистът на балкона няма да е лесен.

Двете части на пети щурмови взвод се изнесоха от двете осмоъгълни стаи от двете страни на вратата на ризницата. Бавно се плъзнаха покрай стените, събирайки се към вратата, където беше кардиналът.

Залепил гръб в стената, командирът предпазливо надникна иззад ъгъла и улови погледа на кардинала. И двамата мъже се стреснаха, после командирът видя мъж, коленичил в краката на Негово високопреосвещенство. Галахър извика изненадано, командирът също, но бързо стреля два пъти.

Галахър политна назад на хълбоци, после падна напред. Смазаното му лице се удари в решетките, той се завъртя настрани и се плъзна в краката на кардинала.

Негово високопреосвещенство стоеше вперил поглед в Галахър, който лежеше на купчина в краката му. От главата му се лееше кръв и потече надолу по стъпалото. Кардиналът вдигна глава и погледна командира, който стоеше втренчен в Галахър. После командирът се обърна и вдигна поглед към площадката, не видя никого и даде сигнал на хората си. Няколко мъже с металорезачи се наредиха до вратата и прерязаха веригата. Един от тях освободи кардинала, друг пъхна ключ в металната кутия и отключи. Всичко това стана без да бъде произнесена нито една дума.

Вратите бяха избутани настрани и десетина мъже се втурнаха нагоре по стълбите към вратата на криптата.

Кардиналът коленичи до тялото на Галахър. От един страничен коридор се втурна лекар и хвана кардинала за ръката.

— Добре ли сте?

Кардиналът кимна. Лекарят се вгледа в лицето на Галахър.

— Обаче той не изглежда толкова добре. Хайде, Ваше високопреосвещенство.

Подпря кардинала и го изправи. Двама униформени полицаи го прихванаха от двете страни и го поведоха към коридора, който водеше до резиденцията.

Един от щурмовия отряд застана отстрани до вратата на криптата и хвърли вътре граната със сълзотворен газ. Тя гръмна и двама души с противогази се втурнаха навътре сред дима. След няколко секунди един от тях извика:

— Няма никой.

Командирът вдигна полевия телефон и докладва:

— Капитане, завзехме входа към ризницата и криптата. Няма пострадали от хората ми. Един фенианин е убит по време на действие. Кардиналът е спасен — и добави спонтанно: — Оказа се просто като фасул..

Белини отговори:

— Кажи това след като изкачиш онова стълбище. Има един гадняр на балкона, който може да те обреже с два изстрела, без да ти докосне топките.

Командирът чу изщракването на слушалката.

— Добре. Има заложници под скамейките. Да вървим!

Взводът се раздели на две части, които тръгнаха по двете противоположни стълбища към светилището.

Морийн и Бакстър лежаха неподвижни под скамейките. Тя се вслушваше в звуците от куршуми, които отекваха в катедралата. Притисна лицето си до главата на Бакстър и извика:

— Лиъри, или може би Мегън, все още е на балкона. Не мога да разбера кой друг още продължава да стреля.

Бакстър стисна силно ръката й.

— Това няма значение, щом Лиъри е още там. — Вдигна китката й и погледна часовника — Сега е 5,38. В шест ще тръгнем да бягаме.

Тя се усмихна слабо:

— Хари, когато Джон Хики ти каже „добър ден“, погледни нагоре и ще видиш луната. Откъде знаеш, че не е завъртял стрелките на часовника ми назад? Точно сега може да е 6,03. Дори да предположим, че часовникът ми е верен, бомбите може да са настроени да избухнат по-рано. Хики не играе честно, нито с нас, нито с Флин.

— Защо съм такъв наивник?

Тя стисна рамото му:

— Не се притеснявай. Хора като Хики, Флин… и мен…

Ние сме измамници. За нас това е естествено като дишането.

Бакстър огледа пространството около скамейките: